Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Българският лев де факто е евро

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Редица български правителства си поставяха амбициозната цел България да влезе в еврозоната. Така беше във времето, когато ЕС бе стабилен пазар, а еврото бе силна валута. Кризата обаче разклати имиджа на общността, а европейската парична единица започна да губи своя блясък. За да сталбилизира банковата система и Европа да излезе от рецесията, ЕЦБ се готви да печата нови пари. А това е лош сигнал за стабилността на европейските икономики, червена светлина за амбицията на страната ни да влезе в клуба на 18-те евродържави. Така еврото вече не е панацея за България. И не само това.

Българският лев де факто е евро, т. е. съотношението е фиксирано от дълги години. В този смисъл ние неформално сме част от еврозоната. Разбира се, не сме изцяло вътре, защото нашата банкова система няма достъп до трезорите на ЕЦБ, до ниските лихви и спасителните фондове. Но ползваме еврото, както и част от позитивите и негативите на монетарната система. Защо се спираме на тази тема сега? Защото ЕЦБ и ЕК излязоха с доклад, в който се казва, че страната ни още не е готова за еврозоната. Отличникът е Литва, а България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция ще чакат следващата проверка след две години. Министерството на финансите реагира категорично, че страната ни е готова за еврото, защото покрива всички критерии. Отново започнахме да си задаваме въпроса от преди две-три години, дали рисковете от присъединяване към еврозоната са по-големи, отколкото очакваните ползи. Коментар по темата на макроикономиста Георги Ангелов:

Какво ще спечели България от влизането в еврозоната?

Снимка„Основният плюс, който винаги е стоял пред влизащите в еврозоната, е, че те се присъединяват към един успешен икономически и валутен съюз, т. е. приемат една световна валута, имат съответно по-ниски лихвени проценти, по-голямо доверие от пазарите, по-лесна търговия, туризъм и това благоприятства икономическия растеж. Тези предимства в периода на кризата не бяха толкова отчетливи, да не кажем, че всъщност отсъстваха, тъй като еврозоната беше в рецесия. Сега, след като Европа започва вече да се отърсва от кризата, да постига икономически растеж и да започва възстановяването, тези предимства ще се върнат. Тоест, еврото ще има икономическа стойност за страните, които го приемат, тъй като е стабилна световна валута и осигурява икономически просперитет. За балтийските страни еврото има и геополитическа стойност. Те искат да се интегрират колкото се може повече в Европа, за да са сигурни, че някоя съседна страна в лицето на Русия няма да ги подтиска, да им влияе, както се случва в Украйна.”

Ако влезем в еврозоната, не сме сигурни дали няма да даваме нови заеми на Гърция, Португалия или друга проблемна страна. Има несигирност заради кризата в Европа.

„Това е аргумент на някои страни от Източна Европа – да изчакат няколко години, за да могат да се изчистят последствията от европейската финансова и банкова криза и едва тогава да влязат „на чисто”, за да не се налага да дават пари на Гърция. Защото ще бъде трудно за обществото да приеме,че една бедна страна като България и дори по-успешна като Полша, ще подпомага по-богати държави като Португалия или Гърция. Това е основният негатив в момента. Но той е краткосрочен, защото би трябвало в рамките на една-две години тези проблеми да бъдат изчистени и еврото да се отърси до голяма степен от кризисния период.”

Има доста скептицизъм у нас: кризата в Европа ще ни повлече, бюрокрацията в ЕС ще съсипе бизнеса, еврото отслабва…

„Най-големият оптимизъм имахме през 2008 и 2009 г., когато в България започваше кризата, а еврото изглеждаше като остров на стабилността. След това нещата се обърнаха. В еврозоната започна тежка криза – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, Италия и т. н. И някак страните извън еврозоната изглеждаха стабилни. С постепенното излизане от кризата, до няколко години, еврото отново ще бъде привлекателно. Но това изисква новата ЕК да е достатъчно активна и да работи за решаването на тези проблеми. И Гърция, и банковата система в еврозоната, имат дългове, проблемни активи, които трябва веднъж завинаги да се изчистят, за да може да се тръгне „на чисто” и към висок икономически растеж. И Европа отново да бъде център, създаващ просперитет и привличащ инвестиции, а не страните да се опитват да го напуснат, като Великобритания, или пък Гърция, която можеше да бъде изгонена.”

Някои анализатори смятат, че валутният борд вече е изчерпал своя потенциал.

„Той ни спаси от хиперинфлацията и ако погледнем показателите, които се изискват за влизане в еврозоната, всъщност благодарение на валутния борд ние изпълняваме практически всички изисквания. Това, което ни остава, е по-важно. Защото освен да изпълним числата, ние ще трябва да изпълним и някои неформални критерии – да имаме стабилни институции и доверието на европейските партньори, нещо което през последните седмици все повече започваме да губим. Там ще ни бъде проблемът.”

Още от категорията

Васил Велев

Работодатели ще оборват решението за минималната работна заплата

Решението на Народното събрание за минималната работна заплата ще бъде оспорено пред Европейската комисия и Международната организация на труда. Това съобщи във Варна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. По..

публикувано на 02.02.23 в 17:33

С около 47% е нараснала печалбата на банковата система през 2022 година

През 2022 г. печалбата на банковата система достига 2,1 млрд. лв., което е с 46,8% повече спрямо реализираната за 2021 г., съобщава Българската народна банка. В края на декември 2022 г. активите на банковата система достигат 155,4 млрд...

публикувано на 31.01.23 в 16:04
АЕЦ „Козлодуй“

"Росатом": И през 2023 г. ще доставяме гориво за АЕЦ "Козлодуй" по план

Руската компания "ТВЕЛ", дъщерна на "Росатом" е изпълнила програмата си за доставки на ядрено гориво за 2022 г. в срок. Не се съмняваме, че и програмата за доставки за 2023 г. ще бъде изпълнена също така без закъснение. Това пишат от руската..

публикувано на 31.01.23 в 14:45