Близо месец след катастрофалните наводнения в съседна Сърбия и в Босна и Херцеговина, поройните дъждове тази пролет взеха първи жертви и в България. Варненският квартал „Аспарухово” бе залят от над еднометрова вълна вода и кал. Правителството обяви за 23 юни национален траур в памет на жертвите на водната стихия. Варна е в траур от днес. „Водата отнесе хората както си стояха на спирката на градския транспорт в Аспарухово”, твърди очевидец. Напорната вълна е отнесла десетки автомобили и наводнила много къщи и приземни етажи на блокове в предградния квартал. От тази сутрин в режим на бедствено положение са още общините Добрич, Дряново, Велико Търново, където много селища са засегнати от поройните валежи. По данни на НИХМ през изтеклото денонощие най-много валежи са се изписали по северното ни крайбрежие. Най-голямо е било количеството в Шабла – над 120 л/кв.м, което надхвърля два пъти месечната валежна норма за този район. В Добрич и Калиакра количествата са 107 л/кв. м. Във Варна –74 л/кв.м. Пред подобни природни стихии сме почти безпомощни. И все пак могат да се вземат повече превантивни мерки. За отбелязване е, че в конкретния случай с квартал Аспарухово, количеството валежи са били относително по-ниски – 35 л/кв.м, което все пак е месечната валежна норма. Водосборната територия на т. нар. западен отводнителен канал, наричан от жителите „дерето”, който преминава през най-засегнатата улица „Горна студена” е около 4,5 кв. км. За 1 час, при констатирани валежи от 35 л/кв. м, през въпросната територия преминават около 140 млн. литра вода, които не могат да бъдат поети от канала, обяснява Олег Колев, главен експерт „Свлачища и укрепване на територии” в община Варна. Ще рече, че въпросният отводнителен канал не е проектиран с нужния капацитет за настъпилите климатични промени. Картината се затлачва още повече от факта, че незаконна сеч е оголила  доста склона над това „дере”, което впрочем отдавна не е било прочиствано и е обрасло. Непочистените отводнителни канали са хронична болка в много български селища и често стават причина за наводнения. Прекалената урбанизация, която замества поглъщащите дъждовете зелени площи с асфалтови улици, по които пороите се спускат шеметно като по бобслей, докато стигнат първото ниско по-широко място и залеят всичко там, е също негативен фактор. Затова все по-често имаме усещането, че тези високи водни стени изникват сякаш изневиделица. Предвид климатичните промени, характеризиращи се в резки промени на времето от бедствен характер, повече от наложително е България  най-сетне да изгради модерна система за ранно предупреждение при наводнения.