Днес за нас радиото е просто даденост, но за хората в първите десетилетия на миналия век е било истински феномен. В началото то е събирало хората по площадите, в локалите, снабдени с радиоприемници, в гостните на по-заможните граждани. Това дори се превръща в традиция. Хората се наслаждавали на излъчваните симфонии, на вокални изпълнения, на народна музика. Според програмата на радиото семействата разпределяли и свободното си време. Доминиращата роля на музиката поставяла големи отговорности пред музикалните уредници на българското радио. Сред първите от тях е композиторът Димитър Ненов. Той привлича за участници най-добрите изпълнители от онова време, композитори и музикални теоретици. Впечатлява и неговият стремеж да развие музикалния опит и култура, да запознае слушателите със световната и българската музика. Пример за това е и един от най-старите записи на творбата на Добри Христов „Пиле пищи”, съхранена в Златния фонд на БНР.
Историята на Музиката в българското радио в неговите първи години е проучвана подробно от един от дългогодишните музикални редактори в БНР – Антоанета Радославова-Дойчева. „От началото на 1938 година на музицирането на българските камерни ансамбли пред микрофона е отредена много голяма роля в програмата” – четем в нейната книга.
„Сред най-активните участници са струнните квартети „Аврамов“ и „Лечев“, Академичното трио Обрешков, Константин Попов, Димитър Ненов. На квартетите е отредено постоянно място в програмата – всеки вторник и възможността да се редуват, а на триото – в петък. „На живо“ са звучали струнни квартети от европейски автори, а също и от Боян Икономов, Марин Големинов, Любомир Пипков. На базата на увеличения фонд от плочи всяка събота се излъчва концерт с изпълнения на европейски камерни състави“.
„Европейският съюз? Моят съвет е: затворете го веднага“. Стряскащи думи, особено когато са изречени от Маргарет Тачър и записани в книгата й „Изкуството на държавника”. През 80-те години на XX век „желязната лейди” извади Великобритания от икономическата..
Другата България – това са хилядите българи, прокудени в чужбина след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на родината, с нейното оспорвано минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Принудени да..
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят..