Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Европейският лалугер e български

БНР Новини
Снимка: wikipedia.org
Европейският лалугер (Spermophilus citellus), симпатично животинче, което напомня американския мармот, е един от важните за опазване видове в Европа. Среща се само в източната половина на Стария континент. Видът вече е изчезнал в Германия, силно застрашен е в Чехия, среща се все още в Унгария, Румъния и България, отчасти в Гърция и европейската територия на Турция. Според наскоро проведено генетично изследване от международен екип, включващ учени от България, Чехия, Германия и Турция, европейският лалугер е „българин” по произход, т.е. видът се е зародил по нашите земи преди повече от един милион години. Неговите обитания са приоритетни за опазване в Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Европейският лалугер е един от двата срещащи се вида лалугери на нашия континент, уточнява гл. ас. д-р Йордан Кошев от Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Той ръководи българската част от изследването.

„Единият, петнистият лалугер, който се среща на север в Полша и Русия, е всъщност „пришелец”. А другият, нашият вид, наричан европейски, има ограничено разпространение почти само на територията на ЕС. Затова той се явява ендемит за Съюза. И по тази причина неговото опазване е от първостепенната важност за Европа.”

СнимкаИ така оказва се, че „европейският лалугер” е „българин” по произход. Податки за това, че корените му се крият в далечната история на нашите земи имаше още от проведени отдавна палеонтологически разкопки.

„Имахме данни от открити фосили на вида в български пещери, че най-вероятно произхожда от нашата територия, казва ученият. – Чрез новите генетични методи тези данни се потвърдиха, като се изясни и самата филогеография на вида, т.е. от неговото зараждане през експанзията му в Европа до днешното му разпространение. Доказахме, че видът произхожда от нашите земи, защото тук е най-високо неговото генетично разнообразие. У нас са констатирани 5 от общо 7-те познати генетични линии на вида. Оттук е започнала и експанзията му на континента. Затова територията на страната ни се явява толкова важна за опазването на европейския лалугер.”

Международният научен екип достига до тези изводи след изследване на гените на 915 индивида от 52 находища на територията на 11 държави в Централна и Югоизточна Европа.

Но защо си даваме толкова труд за проучване на пустия му лалугер?

„Лалугерът е много важно за екосистемите животно, посочва г-н Кошев. – Смята се за ключов вид. Т.е. той създава местообитания благоприятни за други видове, като рови дупки и размества почвата. А в същото време лалугерът е и храна на много хищници. Такива са примерно ловният сокол, царският орел, различни видове порове, като степния пор, пъстрия пор. Понеже много видове се хранят с него, когато изчезне лалугерът, намаляват популациите и на тези видове. Точно по тези причини европейският лалугер има висока консервационна стойност.”

СнимкаА как оцеляват екосистемите в западната част на Европа, където европейският лалугер никога не е съществувал? Там го замествал един заек, отговаря г-н Кошев.

„Широко разпространение там има заекът подземник, от който произхожда и домашният заек. Той също живее в дупки и излиза да се храни на повърхността. Там подземният заек е любимата храна на хищниците, които при нас имат апетит към лалугера. В България този вид див заек е непознат.”

Резултатите от проучването ще бъдат използвани за по-добра работа по опазването на европейския лалугер в ареала, където той все още се среща. А и за възвръщането му на места, където е изчезнал. В България вече се правят успешни опити за реинтродукция на вида в някои природни паркове. А като следващ етап се задава ново проучване за установяване на биоклиматичните сценарии за разпространението на вида в миналото, т.е. как са се отразявали на европейския лалугер различните исторически периоди на затопляния и заледявания. А след това и сценарии за това какви могат да бъдат за вида последиците от настоящите климатични промени. И съответно какви мерки могат да се вземат за минимизиране действието на негативните фактори.

Снимки: wikipedia.org




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

160 години от основаването на конезавода "Кабиюк"

Шуменското село Коньовец отбелязва 160 години от основаването на най-стария конезавод в България. Честванията в стопанството започват на 1 ноември, където представители на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие" ще..

публикувано на 01.11.24 в 07:05
Есенен пейзаж

Денят на народните будители ще е слънчев

В петък, 1 ноември, сутринта на места в котловините и низините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са от 5° до 10°, в София – 6°. През деня ще е слънчево с разкъсана облачност. Максималните температури ще достигат 17° –  22°, в..

публикувано на 31.10.24 в 19:45
Кадър от изложбата „Архитектурни истории от Стара София“

Изложба представя уникална гледна точка към архитектурата на Стара София

Хора с ментални затруднения ще споделят своята уникална гледна точка към архитектурното наследство на София във фотографската изложба "Архитектурни истории от Стара София". Откриването е на 1 ноември в Културното пространство на Централни хали в..

публикувано на 31.10.24 в 17:40