Киселото мляко е една от запазените марки на България. С него сме известни и в далечна Япония, където се произвежда по български лиценз още от 1972 година. С уникалната закваска и технологията, която тя внася от държавната българска фирма ЕЛ БИ Булгарикум, собственик на правата върху тях, се произвеждат над 200 000 тона кисело мляко. Днес то е част от ежедневното меню на японците и се рекламира като храна за дълголетници. Още в края на XIX век известният руски учен Иля Мечников установил, че причината в България да има толкова много столетници е, че се хранят основно с кисело мляко и го препоръчвал горещо като средство за забавяне на стареенето.

Японците са любопитен народ и любознателни туристи, така че не е чудно колко бързо, след известния в чужбина Празник на българската роза в Казанлък, разбраха и за Празника на българското кисело мляко в Трън.

Той се провежда традиционно в града и в околните селища, свързани с историята на киселото ни мляко. Едно от тях е село Студен извор, където е роден доктор Стамен Григоров – микробиологът, открил млечнокиселата бактерия Лактобацилус булгарикус и прославил името на страната ни в чужбина.

За това какво включваше тазгодишният Празник на млякото в Трън разказва един от организаторите му – Юлия Григорова, председател на Фондация „Д-р Стамен Григоров”:

„Идеята на празника е да популяризираме домашно приготвените мляко и млечни продукти, да направим едно сравнение между тях и промишлените стоки. С тази цел се провежда един конкурс за мляко и млечни продукти от Дома на фермерите.  Участват предимно стопани от община Трън, но тази година имахме по-разширен състав. Идеята е по-нататък да увеличим периметъра и да могат да се включат и сравнително по-далечни места. По-нататък бихме искали да  го превърнем и в национален празник. Конкурсът се провежда за различни видове млека – овче, краве, козе и някой път с аромати, както и прясно сирене и кашкавал. Разбира се, винаги на празника има и по някоя изненада, която фермерите подготвят. От друга страна Асоциацията на млекопреработвателите организира също дегустация от големите български млекопреработвателни фирми, които демонстрират свои продукти.”

Каква е спецификата на българското кисело мляко, което го отличава от йогурта, който се произвежда в цял свят?

„Българското кисело мляко трябва да съдържа определено количество  Лактобацилус булгарикус, което е от 8 милиона бацила нагоре на кубичен сантиметър. Например изследванията, които правим с млека произведени в Трънския край, са над 14 милиона. Всички вече знаят, че киселинността на българското мляко е причинено именно от Лактобацилус булгарикус и българите сме свикнали на този възкисел вкус на киселото мляко, докато в Западна Европа предпочитат предимно подсладените кисели продукти. Между другото искам да добавя, че по време на празника комисията, която оценява качеството на млеката  е от научния център към ЕЛ БИ Булгарикум, които професионално определят качествата на различните млека.”

От фондация „Д-р Стамен Григоров” замислят и нови прояви, за да популяризират киселото мляко и неговия оригинален вкус като типично български продукт. Заедно със свои колеги от Сърбия разработват екомаршрут на млякото и млечните продукти от двете страни на границата. Началото му ще тръгва от Музея на киселото мляко в село Студен извор, ще преминава през български и сръбски млечни стопанства, в които ще се правят дегустации, и ще стига до Ниш. Там през октомври български фермери ще гостуват на Празник на сиренето, организиран от сръбското обединение на фирми „Сирене юг”, с което си партнира Фондация „Д-р Стамен Григоров”.