Богдан Филов има основания да звучи патетично, защото през 20-те и 30 г. на миналия век за развитието на българската просвета са положени много усилия. Приет е Закон за народната просвета, увеличава се броят на основните  училища,  откриват се нови висши училища като Музикалната и Художествена академия, студенти започва да приема и Висшето техническо училище.

През 1939 г. начева строителството и на нова сграда на Народната библиотека. Към това събитие ни връща отново гласът на Богдан Филов:

„Но наред с това, тъкмо тази година има още едно обстоятелство, което придава по-особено значение на седмицата на българската книга и, което аз не мога да не отбележа. Много пъти се е говорело, че е крайно време да има едно достойно хранилище на българската книга, където тя да се съхранява и откъдето да излизат инициативи за нейното използване и за нейното разпространение. Много пъти се е говорело по този въпрос. Много пъти са били правени обещания за постройка на народна библиотека в столицата, обаче едва тази година вие виждате тази сграда действително да се издига в съседство с университета – най-важният център на българската просвета и култура.“

Българската народна библиотека е най-старият културен институт в следосвобожденска България. Тя е създадена през 1879 г. – година след Освобождението, по идея на софийския учител Михаил Боботинов. Новата й сграда, построена през 1939 г., за съжаление е разрушена по време на бомбардировките над София през 1944 г. През 1946 г. започва възстановяването на сградата, проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.

В наши дни фондът на Националната библиотека наброява близо 8 милиона регистрационни единици. Освен  книгите, в нея се съхраняват периодични издания, графични, картографски и електронни документи, а в ръкописната й секция се пазят 5550  ръкописа. Хранилището от старопечатни, редки и ценни книги включва около 19 хил. книги и периодични издания, отпечатани в периода ХV-ХХІ в.  Интересен факт е, че в Народната библиотека се съхранява една от най-богатите колекции от османски архиви. Документите на османо-турски, арабски и персийски езици наброяват около 1 млн. листа в близо 500 000 архивни единици.

И накрая още нещо интересно, свързано с Богдан Филов. Той е един от малкото български  политици, на които приляга да говорят за развитието на българската култура и просвета. Защото само малка част от неговата биография  е свързана с политиката. Запомнен най-вече като министър-председател и регент на малолетния Цар Симеон ІІ (1943-1944), той всъщност е виден археолог и историк на изкуството. Богдан Филов е основател на Археологическия институт, поставил е началото на системните археологически разкопки у нас и е бил председател на Българската академия на науките в периода 1937- 1944 г.