Членството на България в Шенген се връща в дневния ред на Европа. Това потвърди за Радио България посланикът на Италия в София Н.Пр. Марко Контичели. От 1 юли 2014 г. Италия пое ротационното председателство на ЕС от Гърция за следващите 6 месеца. Италианският посланик представи в българската столица приоритетите в програмата ден преди официалното им представяне в Европейския парламент в Брюксел. Във форума участва и българският външен министър Кристиян Вигенин.
Италия е от учредителките на Съюза и това е 12-ото й председателство. Но то маркира ново начало заради смяна на състава на евроинституциите след евроизборите от май т.г. Във вторник ЕП избра за свой шеф немския социалист Мартин Шулц за срок от 2,5 години * (половин мандат), а на 16 юли се очаква да одобри Жан Клод Юнкер от ЕНП като шеф на ЕК през следващия 5-годишен управленски мандат. Това е шанс за нов старт на ЕС.
Контичели открои 3 основни приоритета на италианско председателство – икономически растеж и заетост, защита на правата на гражданите и по-силна роля на ЕС в глобалната политика. По думите на дипломата остава проблем безработицата, особено сред младежта, безработните са общо над 26 милиона. Освен това политическите кризи са пред прага на ЕС, от Украйна до Близкия Изток, пред риск е енергийната сигурност. Той потвърди в отговор на въпрос ясната позиция на Италия за газопровода „Южен поток” като стратегически проект за диверсификация: продължава да го подкрепя и се надява да стане факт, но при спазване на европравилата. Има нужда и от обща миграционна политика и по-голяма солидарност, в т.ч. спешни стъпки, убеден е Контичели, особено важно за страни като България и Италия – външни граници на ЕС.
На въпроса на Радио България за приемането ни в Шенгенген, Н.ПР. Марко Контичели бе категоричен:
„Готови сме да върнем отново темата за разширяването на зоната Шенген към България и Румъния в дневния ред на Европа, за да се обсъди още на първото заседание на Съвета на министрите по правосъдие и вътрешен ред. България и Румъния са изпълнили всички необходими условия за членство в Шенгенското пространство още преди 2 години, винаги сме го казвали. Но окончателното решение трябва да се вземе единодушно. Все още има страни, заявяващи че България и Румъния трябва да постигнат по-голям напредък в областта „Правосъдие и вътрешен ред”. Двете страни са под мониторинга на ЕК от влизането си в ЕС на 1 януари 2007 г. досега. Готови сме като председателстващи ЕС да работим с България и другите страни-членки, за да се постигне общо, удовлетворяващо всички решение.“
България и Италия са част от Южна Европа и имат много общи интереси, макар и в различни мащаби. Кои са ключовите ни приоритети? - Отговорът на българския външен министър Кристиян Вигенин за Радио България е:
„Единият е свързан с миграцията и убежището. Там имаме сериозен интерес да се стигне до по-сериозни решения и обща политика за ЕС. Втората тема е растеж, конкурентоспособност, работни места – също ключова за нас. Но и във всеки от останали въпроси, очертани от посланик Контичели, имаме какво да кажем при дебатите. Но много зависи и как ще се работи в следващите 6 месеца. Това италианско председателство ще работи с 3 български правителства. Затова е много важно да се съхранят екипите по участието на България в работата на евроинституциите, както направи и сегашното правителство, да има много ясна последователност в действията им и приемственост. При тази честа смяна на правителства и министри у нас, логично е да не можем да се възползваме максимално от възможностите пред страната ни да налага своите идеи и интереси в рамките на евродебата. Тук бих добавил и темата енергетика. Очевидно тя е ключова за нас, както и газопроводът „Южен поток”. Той е в проекция, но се подкрепя от Италия, председателстваща ЕС. Разчитам с подкрепата й бързо да намерим нужните компромиси и решения. Така че проектът да стартира или да продължи изграждането му на територията на България. Но по европейските правила – това е много ясно. Като правителство сме представили съответните предложения на ЕК. Чакаме отговор и по-скоро съм оптимист. Но тук ще е важна и ролята на Италия като страна, силно заинтересована от реализацията на този проект.”
Второкурсничката в Американския университет в Благоевград Стефания Алексова е една от жертвите на пожара в дискотеката в Кочани. Тя е родена в македонския град, станал сцена на трагедията, при която загинаха 59 души, а 155 бяха ранени. Изключително..
Четиринайсет души, пострадали при пожара в дискотека в македонския град Кочани, са приети на лечение у нас, съобщи на брифинг директорът на спешната болница “Пирогов” д-р Валентин Димитров. Скръб и съпричастност след трагедията в Кочани Осем от..
Тридневни протести с искането за по-добри условия на труд ще се проведат от днес в психиатричните болници и отделения в цялата страна. Според д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", психиатричната..
Чакаме македонската страна да реши дали има нужда да бъдат взети още 10 души от пострадалите при пожара в Кочани. Това каза президентът Румен Радев..
Шестима жители на град Кочани от Северна Македония пътуват към болница "Пирогов" в София, за да дадат кръв. Те са с рядката кръвна група А, отрицателен..
Вносът на работна ръка от държави извън ЕС е рекорден, но не покрива нуждите на бизнеса. От началото на годината само за сезонна заетост са..