Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България и еврото: брак по сметка, но за халките е рано

В България току-що отмина една банкова криза. Криза до голяма степен измислена и без реални причини, но като всяка криза тя постави редица въпроси. И един от тях беше дали ако страната беше в еврозоната, т. е. ако беше приела еврото за официална валута, нямаше да бъде по-лесно да се избегне и да се реши тази криза, разчитайки на помощта на останалите страни от тази валутна зона и на Европейската централна банка. И този въпрос беше напълно логичен на фона на това, което страните от еврозоната направиха в последните години за спасяването на южната съседка на България – Гърция.

Всъщност отношенията на България с и към еврото са проблем, който съществува от самото въвеждане на тази обща европейска валута през 2002 г. Доста време преди това, българската национална валута чрез системата на валутния борд беше официално закотвена към германската марка с въвеждането на фиксиран обменен курс. След като германската марка се трансформира в евро, българският лев се оказа фиксиран към новата европейска валута. Фиксиран към успехите и провалите ѝ, без обаче официално на равнище Европейски съюз да бъде приет в новия валутен съюз. От тогава са и различните интерпретации, анализи, коментари и прогнози за ползите и перспективите за приобщаването към този доста затворен клуб, към който де факто страната принаделжи без обаче да има официална членска карта със съответните права и задължения.

„Няма никаква определена дата или посочен период, в който това да се случи. Всяка година България изпълнява определени действия, които се изискват, за да стане част от Еврозоната”, обяснява икономическият експерт Лъчезар Богданов от института Отворено общество. „Има някои неща, които не се променят и те са свързани със законодателството по отношение на централните банки, някои дребни нюанси, но те, разбира се, могат да бъдат променени ако има ясна покана България да влезе в следващия етап от присъединяването към Еврозоната.”

Старата любов на България към еврото изглежда обаче нито е споделена, нито вече е толкова силна. Фактите сочат, че нито Европейската централна банка има желанието да приема нови членове, нито страните от еврозоната искат незабавното ѝ разширяване, нито в България политическите партии и бизнес кръговете смятат приемането на еврото като някакъв нетърпящ отлагане приоритет. Остава фактът, че в договора за присъединяване на България към Евросъюза си остава записано нейното задължение да въведе еврото. Не е казано обаче кога. България отдавна претендира, че е една от най-стабилните във финансово отношение страни в Европа и че на бюджетните ѝ рестрикции могат само да завиждат повечето държави в еврозоната. Към това се добавят данните за външния дълг, за инфлацията, за бюджетния дефицит и т.н., които позволяват на официалните власти в страната да уверяват, че България на практика е изпълнила формалните изисквания за влизане в еврозоната.

„На този етап, като че ли нещата са вдигнати на трупчета, т.е. има едно взаимно изчакване. Това е, което се вижда към момента. А второто много важно нещо е, че извън формалните критерии или критериите от Мастрихт, както ние си ги спомняме преди години, има и едно изискване страната да изпълнява устойчиво тези критерии”, казва Лъчезар Богданов от института Отворено общество. „Това е всъщност елементът на субективност и той на практика позволява да се получават такива бележки, че дори да се изпълняват в момента тези критерии, има съмнение, че може би ще се изпълняват устойчиво и в бъдеще.”

На фона на всичко това може да се каже, че нито България бърза с въвеждането на еврото, нито пък еврозоната спешно се нуждае от нови членове. Очевидно е че партньорите в бъдещия неизбежен брак по сметка още не са готови да си сложат халките и трайно да се обвържат.

Фотоколаж: Силвия Петрова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

От ПП-ДБ са готови да преговарят с ГЕРБ

Коалицията "Продължаваме промяната"-"Демократична България", която се нареди втора на парламентарните избори на 27 октомври, прие поканата за среща, отправена от първата сила - ГЕРБ-СДС. "След седем парламентарни избора диалогът между първите две..

публикувано на 23.11.24 в 16:14
Кузман Илиев

Нова партия - "България може" - се появи на политическия небосклон

Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена  с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват представени в политическия живот. Нейни лидери са политическият и икономически анализатор Кузман Илиев и..

публикувано на 23.11.24 в 15:40

Блок 6 на АЕЦ "Козлодуй" е включен в енергийната мрежа след годишен ремонт

Приключи плановият годишен ремонт на шести енергоблок на единствената българска АЕЦ - "Козлодуй". След проверка от ядрения ни регулатор в 10:07 ч. блокът е включен в електроенергийната система на страната. Освен извършения ремонт с цел повишаване на..

публикувано на 23.11.24 в 14:26