Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Христо Димитров – победител в световен фотоконкурс на ЮНЕСКО за опазване на културното наследство

СнимкаИкономист по образование, пътешественик, природолюбител и фотограф по призвание. Така се описва пловдивчанинът Христо Димитров. Преди броени дни той стана носител на наградата „Documentary Award Winner” в световен фотоконкурс, организиран съвместно от ЮНЕСКО и Китайската фолклорна и фотографска асоциация. Младият българин грабна отличието в категория „Архитектура” в сериозна конкуренция с над 4400 фотографи от цял свят. Снимките, с които се включва в надпреварата, са на два древни арменски манастира. „Избрах да участвам с тях, защото архитектурата им е уникална. Човек трябва да ги посети, за да усети атмосферата”, сподели за Радио България Христо. Кадрите запечатва преди две години по време на свое пътуване в Армения, което е част от проект, целящ да популяризира арменската култура в България. Фоторазказът на българина вече e включен в книгата на ЮНЕСКО „Memory of Mankind”. Христо, облечен в тракийска носия, присъства на официалната церемония по награждаването, която се проведе в края на юни в Пекин. За впечатленията си от пътуването дотам, той разказва:

„За времето, което имах, успях да разгледам част от Пекин. Бяха ни организирали посещение на Великата китайска стена. Специално в Пекин най-много ме впечатли Забраненият град и Летният дворец на императора. Две невероятни места със страхотна архитектура и с невероятен дух, които си заслужава да се видят.”

За Христо фотографията е възможност да запечаташ моментите, които никога повече няма да се повторят. „Имаш един-единствен миг да ги заснемеш и те да останат завинаги там”, споделя още той. Пейзажът и архитектурата са двете неща, които най-силно привличат фотообектива му. Освен стари манастири и църкви, младият фотограф обича да снима и модерната архитектура на големия град. А какво събужда интересът му към фотографията?

„Обичам да чета и да пътувам. В списания като National Geographic, в които чета за различни интересни места по света, има публикувани страхотни фотографии. Разглеждайки ги, те провокират да посетиш тези места. Това ме заплени. В един момент реших, че искам и аз да правя нещо подобно и да мога да споделям с мои близки и приятели впечатленията си от пътешествията ми из България, защото доста обикалям из българските планини. Това беше първата отправна точка да започна да се занимавам с фотография.”

За къде обича да стяга куфара си Христо?

„Всяка една държава има своята история, своите интересни моменти. Аз специално обичам да се насочвам към не толкова нашумелите градове, и не толкова известните. Винаги се радвам, когато мога да отида някъде при по-обикновени хора, в не толкова предлагани дестинации, както се случи с Армения. Тя беше една непозната за мен държава. Наскоро бях в Босна и Херцеговина, която също не е толкова популярно място. Обичам да съм сред по-простичките неща, защото според мен в тях се крие повече красота. Вече има сериозна урбанизация в градовете, която напредва бързо и започват да се забравят малките неща, като селата и трябва да ги популяризираме.”

Следващата прицелна точка за Христо е друг международен фотоконкурс, този път организиран в рамките на европейската общност.

Снимки: личен архив

Галерия

Още от категорията

Българско изобретение: Робот за дезинфекция срещу Covid-19

Подобно на своите колеги по света, и българските учени търсят различни решения, както за преодоляване на пандемията от Covid -19, така и за облекчаване на живота с нея. Едно скорошно наше изобретение има възможност да подпомогне съществено..

публикувано на 07.07.20 в 05:35

За шивашкия занаят с любов

От дълги години Гьонюл Али изкарва прехраната си с шиене и преправяне на дрехи в Разград. Във време, когато шивачите, но и други занаятчии са на изчезване, тя продължава да се държи здраво за иглата и шевната машина. Превърнала е цяла стая от дома..

публикувано на 06.07.20 в 10:08

Българи и бежанци творят заедно отвъд различията

Чрез универсалния език на изкуството шестима българи и седем бежанци се докосват до душата на древни цивилизации, отнасят огънче от далечни домове, играят на карти, опознават другия чрез месенето на хляб и рисунки от къна, вървят по пътя..

публикувано на 04.07.20 в 06:00