Данните за месец юни 2014 г. спрямо май тази година показват най-ниското ниво на безработица от 2003 г. насам. Към момента малко над 350 000 (10,7 процента) безработни са регистрирани в бюрата по труда. Много сериозен обаче е проблемът с младежката безработица – над 58 хиляди са регистрираните млади хора до 29 години. Възможност за напредък в тази област дава схемата „Младежка заетост” на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за периода 2014-2020 г. В помощ на младите българи по нея са осигурени 35 млн. лв. Първоначално 20 млн. лв. от средствата ще се отпуснат от националния бюджет, а по-късно парите ще се възстановят от ЕК. Този инструмент ще позволи на около 7500 младежи да се включат в стаж или обучение в реална работна среда. Именно проектите за т. нар. временна младежка заетост се явяват възможност по време на шестмесечна практика стажантът да покаже своите умения, да придобие нови и да натрупа още знания в областта, в която е избран. Практиката може да бъде както по специалността му в университета, така и в друга сфера, в която е заявил, че притежава умения. Какви са особеностите в протичането на половингодишния стаж, ако той не е в синхрон със специалността, обяснява изпълнителният директор на „Агенцията по заетостта” Асен Ангелов:

„Тогава програмата изисква от работодателя да бъде назначен определен ментор, обучител, който е служител на фирмата и отблизо ще въвежда младия човек в спецификата на работата. За тези служители е отделено, макар и в ограничен размер, заплащане.”

Досега в проведената онлайн анкета сред работодатели в България са се включили 3700 души, които са заявили, че могат още през септември да подпишат договор с млади хора по програмата. Любопитен е фактът, че противно на очакванията, София не е водещият град в програмата. Оказа се, че Северозападният регион, известен със своята бедност в цяла Европа, е начело в анкетата, следват градовете Пазараджик, Плевен, Пловдив, Бургас и др. Най-голямо е търсенето в сферата на услугите, т. е. на бармани, сервитьори, продавач-консултанти и др. Следват нуждите от нови попълнения в производствения сектор, както и в строителството и металургията. Едва 10 на сто от анкетираните работодатели изискват магистърска степен на висше образование. Повечето желаят кадри само със средно или средно специално образование. От бакалаври пък се нуждаят само 15 на сто от фирмите, участвали в проучването. Къде обаче е уловката? Защо работодатели ще се надпреварват за свежи сили в своите предприятия? Отговорът е прост и ясен – парите за заплати идват от Европа. Колко са те и как ще бъдат разпределени, пояснява Асен Ангелов:

„Тази програма разполага с бюджет от 35 млн. лв. Тя ще бъде финансово реализирана през 2014-2015 година и ние се надяваме, че ще успеем чрез нея и чрез активността и желанието на работодателите в страната да осигурим стаж на не по-малко от осем хиляди души.”

Мнението на повечето безработни младежи е, че въпреки доброто предложение, те не се възползват от такива програми, защото липсва информация. Теодора Илиева, която е студент втора година в СУ „Св. Климент Охридски” казва, че е чувала за тези програми, но не е запозната в подробности, иначе би се възползвала. Мнението си споделя още един студент:

„Казвам се Мария Иванова и съм във втори курс на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Уча за строителен инженер и се надявам по-късно да си намеря работа като проектант. Не работя в момента, нито съм подавала документи в бюрото по труда. Основно заради мудната система, а и също поради липса на информация.”