По данни на Националния статистически институт и Евростат секторът за производство на текстил и облекло отчита ръст на експорта през 2013. За миналата година той достигна 1.8 млрд. eвро – най-високата стойност на износа ни от 2007 година насам. Отбелязан е ръст на експорта ни със 7% спрямо 2012 година. От споменатите 1.8 млрд. евро, делът на текстилни тъкани възлиза на 328 милиона евро или около 18% от общия експорт.
„Като цяло страната е по-силна в сектор „облекло” – каза в интервю за Радио България председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил Радина Банкова. – Експортът на текстил и облекло в момента преживява нов разцвет и се доближава до най-силните години преди кризата. Европейските страни остават наши традиционни пазари. Радваме се, че има значително възстановяване на интереса от тези страни, тъй като само допреди 2-3 години голямата вълна от клиенти работеше основно в Далечния Изток. Сега обаче наблюдаваме отлив от Азия и Северна Африка. Много сериозни фирми се завръщат в България заради географското положение, старите традиционни взаимоотношения и технологичните възможности на предприятията. Най-големият ни пазар остава Германия, следвана от Италия, Франция, Гърция и Испания. Вътрешното потребление е сравнително малко. Въпреки че през 2013 отчитаме 25% ръст спрямо предходната година, то е под 10% от общото производство”.
Според Радина Банкова износът на текстил и облекло възлиза на около 18% от общият износ на страната, което е доста значителен дял. Водещи са петролните продукти и туризмът, но този бранш е един от най-големите в страната.Как се отрази световната криза на сектора?
„През 2010 година имаше сериозeн спад на поръчките, поради проблеми с финансирането на дългосрочни производствени програми. За наша радост, тъй като текстилният бранш е почти изцяло експортно ориентиран, дори текущата криза няма да повлияе на производствените мощности, защото ние на практика не сме обвързани с вътрешния пазар. Би ни повлияло единствено влошаване на факторите на кредитиране – като поскъпване на кредита и по-високи такси за обслужване, тъй като те и в момента не са много ниски спрямо европейските нива. А това би оскъпило изделията ни в някаква степен.”
Според Радина Банкова доброто развитие на сектора е резултат от възстановяването на европейските пазари, засиленото търсене на мощности в Югоизточна Европа. И още: на отлива от Далечния изток и в частност Китай, където има повишаване цената на труда и на изделията, усложнената ситуация във Виетнам и Бангладеш, политическата криза през последните 2 години в страните от Северна Африка. Това доведе до отлив на европейски инвеститори от тези места. „За нас това означаваше свежа глътка въздух и връщане на клиенти към България. В момента целият бранш работи на пълни обороти. Основният проблем пред нас остава недостигът на работна ръка”.
Друг голям проблем е остарялата нормативна база по отношение на трудовото законодателство и съвременните изисквания към образованието и професионалното обучение. Наред с това, с продължаващата вече повече от година политическа криза, различни проекти по европейски програми за енергийна ефективност и технологична модернизация не функционират и не е известно кога ще започнат да работят. „Убедена съм, че нашият бранш ще има две нулеви години за възможност за кандидатстване по европейски програми”, твърди Радина Банкова.
Какво е бъдещето на сектора текстил и облекло?
„Ние сме изключително зависими от развитието на икономическата и политическата среда в ЕС. Важно е доколко там има сериозна визия за това как да се развиват браншовете и кои от тях да останат в Европа. Най-голямата ни надежда е, че Европейската комисия има визия за това, че в Югоизточна Европа трябва да останат производства, които имат традиции и технологични възможности. За наша радост текстилът и облеклото са сред тях.”
Държавният глава Румен Радев удостои с Почетния знак на президента авторитетни личности със значими постижения в областта на културата, образованието и науката. Сред отличените са: Васил Василев - журналист и председател на Общобългарския..
Приходите от туризъм през зимния сезон ще нараснат с 30% спрямо 2019 г. и с 15% спрямо миналия основно заради инфлацията и повишеното ниво на туристическо предлагане, съобщи директорът на Института за анализи и прогнози на информационната среда в..
Най-голямата ледена пързалка на Балканския полуостров се намира в София. Новооткритият леден парк заема обща площ от 11 000 кв.м с ледено поле от 4000 кв.м. Три големи пързалки са свързани с широки алеи с дължина 800 м, а отделна ледена алея е..
В Световния ден на планините споделяме любопитни факти за зараждането на алпийското движение в България и защо връх в Монголия носи името "Пловдив". Кои са..
До 31 декември ще бъде готов пътят от гръцка страна до ГКПП "Ксанти - Рудозем" на границата с България. Това съобщи пред журналисти Христодулос..
В четвъртък , 12 декември, минималните температури в България ще са между минус 1 и 4°, в София – около 0°. Сутринта в низините на Южна България ще..