„Беше Богоявление, 1942 г.” – спомня си Пенка. „Борис пристигна в много добро настроение. Въртеше в ръката си малка борова клонка и когато ми я подаваше, рече: „Имаш много поздрави от Негово величество.” Приех го като шега и отвърнах в същия дух. Но след като чух какво се е случило на Богоявленския молебен, просто онемях. По традиция, всяка година на този ден построяваха малка беседка от борови клонки пред двореца. Там владиката извършваше молебен. Цар Борис III винаги присъстваше и след това канеше всички, взели участие в молебена – владиката, други духовни лица, министри, хора на „Свети Александър Невски”. Тази година, след почерпката, хорът изпял няколко песни. Тогава Борис III пожелал някой от солистите да изпълни нещо. Ангел Попконстантинов, диригентът на хора, казал: „Хайде, Боре, дойде твоят ред да пееш пред цар!”. Борис беше срамежлив и стеснителен, човек трябваше да го увещава дълго, за да пее сам пред хора. Но имаше много силна интуиция, никога „не гърмеше патроните си напразно”. Сигурно тази интуиция го е накарала да преодолее притесненията си и да изпълни една песен. След това царят отишъл при него: „Не мислите ли, че сте си сбъркали професията? С този хубав глас можехте да сте един щастлив човек и също така – да ощастливите България с такъв певец” – били думите на Негово величество. Отдавна увещавах Борис да остави правото и да се отдаде на музиката. Използвах случая отново да му говоря, той само се усмихваше стеснително, но сякаш за пръв път беше склонен да мисли за смяна на професията си.”

„След това събитията се развиха бързо, също като в приказките” – продължава г-жа Касабова. „Царят се намеси и препоръча на Министерството на просветата да отпусне стипендия на Борис, за да следва пеене в Италия. Може би десетина дни по-късно той ми съобщи, че всичко е готово, но не е сигурен, че ще приеме. Според него, беше малко късно – скоро щеше да навърши 28 години. Припомних му, че е пял в няколко хора, което е сериозно музикално обучение. Освен това, дядо му е бил прочут певец в Битолската църква, баща му изпълняваше македонски народни песни по радиото. С други думи – трето поколение певец. Казах му още: „Как може да се колебаеш! С този кадифен, естествено поставен глас, ще успееш непременно!”. След време той ми призна, че е започнал да учи италиански. Такъв беше Борис по онова време – обмисляше всичко добре, а когато вземеше решение, хвърляше се с цялата си душа, за да го осъществи. Замина на рождения си ден – 18 май 1942 г. Това беше намесата на цар Борис в творческия път на Борис Христов. Когато беше прославен певец и по всички сцени го аплодираха по 10-15 минути всеки път, а публиката стоеше на крака, България, родината му, не го покани. Беше провъзгласен за „царски човек”. Ако това, че цар Борис му даде „зелена улица”, за да развива таланта си, го прави „царски човек”, здраве му кажи!”.

Така започва пътят на Борис Христов към големите сцени. Великолепният му глас, неповторимото сценично присъствие и безкомпромисен професионализъм го нареждат сред културния елит на света. Но 1942 г. променя изцяло и неговия личен живот, отреждайки му горчива раздяла с близките и любимата жена. След смяната на политическия режим през 1944 г. просъветското правителство не разрешава на родителите му да го посетят в Италия. Самият Борис Христов не е допускан в родината си до 1967 г. По-късно нещата се променят. И световноизвестният артист има възможност да направи много за България и младите оперни таланти. Така осъществява една от своите мечти – да поведе и други българи по „зелената улица”, дадена му през паметната 1942 г.