До 12 септември Националната художествена галерия представя мащабна изложба на големия български маринист Александър Мутафов (1879-1957). Морето като живо същество – спокойно и бурно, извор на емоции за този, който е запленен от него – десетилетия наред художникът се прекланя с творчеството си пред неговата сила и красота. Роден година след Освобождението на България от османска власт, той има късмета да се развива в бурен, но и плодотворен за България период. Да следва в реномирани европейски академии като „Албертина” в Торино и в Мюнхенската академия. Да се развива като художник, да експериментира…
„Минава през различни направления – от символичните увлечения в ранната си младост, след което, под влияние на своя близък приятел художника Никола Петров, се насочва към импресионизма” – разказва за Радио България изкуствоведът Доротея Соколова. „Двамата си влияят взаимно, разнообразяват техниката и сюжетите си. Работите на Мутафов от този период са много лирични и красиви – не толкова добре запазени, но пък са достатъчно представени в тази изложба. След това войните прекъсват този лъчезарен период (в Балканската война от 1912-13 г. той е доброволец). През Първата световна е мобилизиран като военен художник.”
От времето на световния конфликт са запазени стотици негови акварели и рисунки. В изложбата могат да се видят и творби от този период в творчеството на Мутафов. А по-нататък:
„Той се посвещава изцяло на морския пейзаж, така че да се превърне в най-големия български маринист и, както казва нашият известен изкуствовед Никола Мавродинов, в баща на всички български маринисти. В началото на 20-те години Мутафов вече има ясна концепция за типа морски пейзаж, който ще развива и оттук нататък работи почти единствено само в тази насока” – посочва Доротея Соколова.
Художникът се влюбва в Стария Созопол. Той е неговият откривател за изкуството. Неспирно рисува рибарите, старинните къщи, пресъздава романтиката на крайморското градче, която след него ще стане интересна за много художници. Мутафов има пейзажи и от други места край морето: Галата, нос Емине и т. н. Но най-вече Созопол вълнува неговото въображение: със скалите, морето, вълната в едър план, рибарите… През 1937 година успява да си построи къща там. В нея е неговото ателие, запазено и до днес, превърнато в къща-музей.
Какво е мястото на Мутафов в световния маринизъм?
„Много самостоятелно, бих казала”, отбелязва Доротея Соколова. „Има едни анкети, правени приживе с Мутафов. Питали са го от кого се е учил, какво му е повлияло. Той е казвал: от никого. Той наистина открива някакви „връзки” с руския майстор Айвазовски, но всъщност вижда негови творби много късно. Той е италиански и немски възпитаник. Не е имал контакти с неговото творчество, това се случва по-късно, в 50-те години. А и Мутафов е друг тип, не е академичен художник, въпреки че късните му работи се определят като реализъм. Той наистина не е автор, който се увлича от модни ефекти, не че не би могъл.”
Мутафов е изкушен и от абстракцията – през 30-те години, но неизменно остава верен на любовта си към Черно море. Той е от радетелите на това да опознаем Черно море. Неслучайно членува в Българския народен морски сговор, създаден през 1920 г. от морски офицери. Целта на организацията е да популяризира водното богатство на България и морето в името на националния просперитет. Художникът илюстрира всичките й издания.
В изложбата са събрани около 200 негови творби. Липсва обаче прочутата му „Синя лодка”, с която печели медал от Световното изложение в Париж през 1937 година. Доротея Соколова знае, че е в частна колекция, но няма данни чия е и продължава да я търси. Колкото до Мутафов:
„Той е много стойностен автор, но, както казва, а това малко художници могат да си позволят: „Аз съм най-обикновен живописец-маринист”. Той просто стои над всякаква суета. Наистина голям художник, с дълбоко чувство.”
Снимките са предоставени от НХГ.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..