Безспорен акцент през отминаващата седмица беше оставката на премиера Пламен Орешарски и неговото правителство. Както се случва в такава ситуация, опозицията в лицето на консервативната ГЕРБ изпита удовлетворение, отдъхна с облекчение и започна да чертае планове за съкрушителна изборна победа на предсрочните избори на 5 октомври. Мандатоносителят пък, БСП заедно с коалиционния си партньор ДПС, спретна богат набор от суперлативи, за да подчертае някакви въображаеми „успехи” на кабинета „Орешарски” през неговите 421 дни управление.
Ситуацията в България сега все повече започва да напомня за едно „дежавю” в буквалния смисъл. Основните политически играчи остават същите и независимо от приказките им за промяна, реформи и катарзис, надали ще се откажат сегашното статукво, включително и след предстоящите избори. А статуквото не е розово за обикновения българин – перманентно затягане на коланите, произвол на монополите в енергетиката и съответно непосилни цени на ток и отопление, корупция и задкулисие в управлението на страната. Истината е, че протестите по площадите се оказаха безсилни да променят всичко това. Ще успее ли новото правителство да се справи поне отчасти с тези предизвикателства, включително и с латентната липса на реформи в правосъдието, здравеопазването и пенсионното дело? Повечето анализатори са скептични. Всичко ще остане по старому и „дежавюто” ще продължи.
Много вероятно е на изборите на 5 октомври по-голямата част от електоралната маса да изпадне в „жамевю” (бел. Ред. - ”никога видяно”), противоположното състояние на „дежавю”, при което е налице моментно неразпознаване на лица, места и факти. Т.е., да гласува отново масово за консервативната ГЕРБ, забравяйки, че когато тя бе на власт допреди година и половина, рестриктивната политика на вездесъщия финансов министър Симеон Дянков допринесе съществено България да остане най-бедната страна-членка на ЕС.
Впрочем поведението на обеднелите български избиратели е парадоксално. Тези, които обедняват все повече и повече, които искат по-справедливо разпределение на обществените ресурси, незнайно защо гласуват за дясно управление на страната. Вероятно защото на практика в България няма истински ляв фланг в политическото пространство. Българската социалистическа партия се оказва социалистическа само на думи. Отдавна нейните кланове са се сраснали с олигархичните центрове на едрия капитал. А правителствата, които е формирала, винаги са обслужвали техните интереси. Така беше и с правителството на Пламен Орешарски.
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на лично его и собствени сметки. Така изглеждаше 2024 година в политически план. Като резултат от..
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..