Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Живот в молитва

| обновено на 31.07.14 в 11:31 { include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: Венета Николова

В притихналия двор на Самоковския девически манастир цари мир и достолепна тишина. Прекрачиш ли прага му неволно снишаваш глас, а душата ти се изпълва с покой. В горещия юлски предиобед слънцето безмилостно напича друетажните постройки скупчени край старата църква „Св. Покров Богородичен”. Толкова е горещо, че и птиците са се изпокрили на сянка. В изпъстрената с цветя градинка обаче съзираме две монахини, които се опитват да пренесат голяма тенекия, засадена със зукум. Една от тях ни вижда и бодро се запътва към нас. Това е сестра Пелагия – игуменката на девическия манастир в град Самоков.

Сестра Пелагия е свикнала да посреща гости в светата обител. Повечето от тях са вярващи, които пристигат тук от цялата страна, за да запалят свещичка и да потърсят уединение с Бога. Но идват и туристи. Те сноват из двора, надничат през прозорчетата на манастирските постройки и изпълват старата църква с безгрижна глъч. За разлика от голяма част от манастирите ни, които са си изградили хотелска част с чисто туристически цели, в самоковския метох не се предвиждат екстри и атракции. „Това е манастир, не хотел” – отсича сестра Пелагия. Но с готовност ни развежда из светата обител и ни разказва за историята на това обвеяно с мистика място.



Манастирът е основан през 1772 г. като девически метох от образовани монахини и бързо се превръща в средище на духовност и просвета за целия регион. Към средата на XIX век в монашеските помещения вече живеели около 100-тина монахини и послушнички. Много от тях били вдовици или заможни гражданки на Самоков, които със собствени средства изграждали тези скромни къщички, за да прекарат в тях остатъка от живота си в пости и молитва. Така постепенно се оформил цял комплекс от жилищни и стопански сгради, повечето от които са оцелели и до днес. В наши дни обаче метохът се обитава от едва четири монахини, които водят тих и съзерцателен живот. Сред тях е и сестра Херувима, която е на 94 години и е най-старата монахиня в България. Дошла в метоха на петгодишна възраст, но е още с бистра мисъл и помни всички исторически събития през последното столетие. За жалост манастирите в България стават все по-безлюдни, а младите, желаещи да наметнат черното расо са по-скоро изключение. „Така е, като навред се шири бездуховност! В повечето православни държави, вероучението е въведено като учебен предмет, но не и у нас. Как при това положение да не се срине ценностната система на младите!” – възкликва сестра Пелагия. А иначе делникът на сестрите в самоковския метох е еднообразен, изпълнен с труд и молитви:

„Труд, молитви, и пак труд и пак молитви, това е което прави монахът. Защото той има ангелски образ и би трябвало да покаже как човек ще живее в царството небесно, когато душата му се пресели там, а по-късно с Възкресението – и неговото тяло. Затова се трудим много, трудим се и да образоваме хората. А и много миряни в беда се обръщат към нас за помощ.”

Сестра Пелагия ни повежда в манастирската църква „Покров Богородичен”. Издигната е през 1837-39 г., т.е. близо половин век след основаването на метоха. Пристъпваме прага и ахваме пред позлатените дърворезби на иконостаса и великолепните стенописи. Дърворезбите са от прочутата самоковска школа. Иконостасът – също. В притвора на храма пък има композиция от знаменития самоковски иконописец Захари Зограф (1810 – 1853). Разглеждаме и негов автопортрет, както и една необикновена икона на Св. Богородица: „Виждате, че на нея са поставени тези сребърни крачета. Сложени са там от хора, които са били изцелени от майка Богородичка и са направили този дар в знак за останалите, че тази икона е чудотворна и лекува!” – обяснява игуменката на манастира.

Но най-дълго, вярващи и туристи се задържат пред двете икони – едната голяма, а другата малка или т. нар. целувателна, на които Св. Богородица е изобразена с… криле. Това е в пълно противоречие с каноните на православната църква, според които Дева Мария стои над ангелите и архангелите и не може да бъде изобразявана с криле. Сестра Пелагия обаче разказва следната легенда:

„Така се говори в Самоков, че когато турците нападат града пред тях се явява образът на Св. Богородица, разперила своя плащ над целия град. А знаете, че те са много вярващи и също почитат светицата. Така че когато виждат нейното покровителство, те веднага се връщат назад и не нападат Самоков. Затова Св. Богородица е изобразена по този начин в нашата църква.”

В манастира тече усилен ремонт. Предстои откриването на новата му част, в която от есента ще се помещава неделно училище по вероучение. В обновените помещения ще се провеждат и курсове по иконопис, в които учениците от града ще усвояват тънкостите на самоковската иконописна школа. Предвидени са и килии за външни хора. В тях вярващите, болните и нуждаещите се ще могат да останат за известно време в търсене на изцеление и упование в Бога на разноски на манастира. На тръгване сестра Пелагия ни благославя и ни пожелава да живеем честно и в мир и покой с душите си.

Снимки: Венета Николова

Материалът е изготвен със съдействието на проекта „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България” на МИЕ.

Още от категорията

Почитаме св. Атанасий Велики на 18 януари

На 18 януари се прекланяме пред „бащата на православието“, както нарекли още приживе родения в Египет св. Атанасий /295г./. Богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година, св. Атанасий Велики е първият, който разпространява в..

публикувано на 18.01.22 в 07:05

Българската православна църква почита Свети Антоний Велики

На днешния ден православната ни църква почита паметта на св. Антоний Велики , или Антоновден. Св. Антоний е роден около 251 г. в египетско заможно семейство, а когато на 20 години остава сирак, раздава наследството си и започва подвижнически живот...

публикувано на 17.01.22 в 06:05

Отдаваме почит на светците Гавриил Лесновски и Прохор Пчински

На 15 януари православната църква почита преподобния Гавриил Лесновски. Той е един от тримата велики последователи на покровителя на българския народ св. Иван Рилски. Преподобният Гавриил е живял през ХІ-ХІІ век. Роден е в с. Осиче в днешна Северна..

публикувано на 15.01.22 в 11:19
Подкасти от БНР