Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Голяма Богородица

БНР Новини
Успение Богородично – стенопис в параклис „Св. Пророк Илия” – с. Извор, обл. Бургас.
Снимка: sv-prorok-ilia.ikonata.eu

Успение Богородично (15 август) е най-старият Богородичен празник в църковния календар. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма черква. Навсякъде по българските земи се отбелязва тържествено и до днес. Предшестван от петнайсетдневен пост, той е посветен на смъртта на Божията майка или нейното успение (т.е. заспиване, сън) и възнасянето й в плът на небето.

Култът към Богородица има дълбоки корени в живота и обредността на българина. Песни, легенди и вярвания очертават образа на любяща майка, праведна, милосърдна дори към грешниците. Тя е близо до хората, закриля ги, напътства ги, дава им знаци как да постъпят, по кой път да тръгнат, от какво да се пазят. На нейните желания и заповеди откликват всички светци. Вечер тя е на трапеза с Месечината, сутрин – с ясното Слънце. Покровителка е на майчинството, на жените и децата. Ето защо Голяма Богородица е празник преди всичко на невестите, които не са се отродили (т.е. все още могат да имат деца). Жените не работят на този ден. Тези които все още нямат деца, носят в църквата домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя и ги  поставят под иконата на светицата. Според народната вяра, Света Дева Мария бди над родилките и новородените.

Старинната песен в изпълнение на Сестри Бисерови разказва за чудодейното израстване на едно „боже дърво“, под което седи Богородица. На ръце държи „Ристоса дете малено“ (детето Христос) и казва на дванайсетте попове да запалят дванайсет свещи и да бият дванайсет камбани, за да кръстят сина й. Много фолклорни текстове рисуват подобни сюжети – дърво, изникнало от нищото за съвсем кратко време, за да може под него да приседне Божията майка с младенеца. Върховете на дървото опират в синьото небе, корените му – в „долната земя“. В песента „Молитвата на Богородица“ например, се разказва, че в корените  на дървото има бели манастири. В тях е Света Мария, която държи детето си и нарича: „Расти ми, расти, голям да пораснеш, та да си вземеш земя и небо. Земя ти бащина, небо ти дядово.”

Безбройни са легендите за чудотворни изцеления, извършени от Богородица чрез нейни икони или мистични появявания. Някои от чудесата се свързват с названията на селища и местности, с построяване на църкви и параклиси.

В Банско разказват, че по време на османското робство войски тръгнали да нападат града. Изведнъж пред тях се появила Богородица и ги спряла. Днес в града има действаща църква, носеща името „Успение Богородично“. Построена е през XVI – XVII век върху основите на средновековен християнски храм.

Според преданията, Станимака – старото име на Асеновград, идва от чудотворното появяване на Богородица преди векове. Случило се така –  Света Дева Мария бягала с Исус Христос, защото искали да убият детето й. Тя спряла  на мястото на сегашния град, но не намерила вода да го окъпе. Помолила Господ да прати вода и той отговорил на молитвата й. След като окъпала детето си в каменно корито, тя го приспала. Рано в зори го събудила с думите: "Стани, стани, майко, пак да бягаме". След това хората нарекли мястото Станимайка,  което по-късно станало Станимака.

Близо до град Стара Загора пък се намира природният феномен Богородична стъпка. Легендата гласи, че преди много години на това място
римляни измъчвали християнин. Той мъжествено понасял всичко и се молел. Трогната от вярата му, Света Богородица се явила на небето и се спуснала с младенеца на ръце. Спасила човека, а на скалата, върху която стъпила, се образувало корито с вода. Тя изкъпала малкия Исус, а после изчезнала. Там и до днес има вдлъбнатина, наподобяваща човешки крак, в която водата никога не пресъхва.

На празничната литургия на Голяма Богородица се освещават първите прибрани плодове – грозде, диня, мед, хляб от новото брашно. От тях жените раздават за здраве и за помен на починалите. Според учените, тези жертвоприношения говорят за старинни митологични представи, върху които се е насложил образът на Богородица. В района на Велико Търново считат Богородица за покровителка и на добитъка. Големият български етнограф Димитър Маринов е описал следния обичай – жените месят и раздават кравайчета за здраве на воловете. Същият ритуал се извършва у нас на Власовден.

По традиция Голяма Богородица се отбелязва с лични, семейни и общоселски курбани за здраве, а също с родови и селски събори. Имен ден празнуват всички, които носят името Мария, Мариана и др.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Магията на Коледа

Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..

публикувано на 25.12.24 в 05:05

"Слези, Джермане, да вечеряш!" – изгубената магия на Бъдни вечер

Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..

публикувано на 24.12.24 в 05:45

Дар за дар – обредни хлябове и нечетни ястия на Бъдни вечер

В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..

публикувано на 23.12.24 в 15:15