На 15 септември 1946 г. царица Йоана, съпругата на починалия български монарх Борис ІІІ, понася двоен удар. С референдум е отменена монархията и България е обявена за република, а самата тя получава ултиматум от правителството на следващия ден да напусне завинаги пределите на страната заедно с невръстните си деца – деветгодишния цар Симеон ІІ и 13-годишната му сестра княгиня Мария-Луиза. В референдума 95 на сто от българите гласуват против монархията. С подобни почти 100-процентови вотове народът ни ще трябва да свиква през следващите 43 години, когато на власт неизменно е БКП.

През септември 1946 г. България, която е сред държавите, загубили Втората световна война, практически е все още окупирана от съветските войски и гласуването на референдума е далеч от днешното ни разбиране за свободен вот. Зад паравана на коалиционното правителство на Отечествения фронт новата комунистическа власт съвсем не пипа с кадифени ръкавици. От декември 1944 до април 1945 г. действа т.нар. Народен съд. Там „съдят” все хора от елита, които не могат току-така да „изчезнат безследно”, както това се случва на множество видни люде в страната. С този жесток удар са унищожени Регентството, повече от половината от ХХV-то Обикновено народно събрание, представители на висшата държавна администрация, на стопанския и интелектуален елит.

Защо тогава да не обявят за валидни и резултатите от един референдум, който е напълно незаконен? Според Търновската конституция не може да се провежда такова допитване до народа, защото тя не предвижда смяна на държавното устройство. Все пак, има възможност за промяна в нея, ако бъде свикано Велико народно събрание. Това обаче може да се случи само с решение на монарха, който тогава е едва 9-годишен.

Нищо не може да спре обаче пропагандната машина, която в навечерието на гласуването на пълни обороти обработва народонаселението. Телевизия още няма, радиото тогава не е така разпространено, затова основният канал за агитация са вестниците. А те отразяват само една гледна точка – на отечественофронтовската власт, и една позиция: отмяна на монархията. Страхът е толкова голям, че и църквата се огъва. За това свидетелства писмо на Доростолския митрополит Михаил, в което признава, че е негова инициатива името на царя да спре да се споменава по време на църковни служби.

„Що се касае лично до моето участие по въпроса за референдума, за неизлишно считам да ви уведомя, че по моя и на врачанския митрополит инициатива се взе преди месец време решението на Св. Синод, и то извън сесия, да се преустанови поменуването на царя в църквата...”

Въпреки че е незаконен, референдумът все пак се провежда на 8 септември 1946 г. 95,63 % от гласовете са „за” република. Независимо от повсеместните фалшификации, резултатите не са оспорени.

Необходимо е обаче да се знае, че премахването на монархиите в страните, победени в Първата и Втората световна война, е геополитически процес, до голяма степен дирижиран от държавите-победителки. Освен това, тогава не е можело да се очаква особено широка обществена подкрепа за династия, свързана с две национални катастрофи.

На 15 септември 1946 г. 26-то Обикновено народно събрание обявява България за Народна република. Временен председател на републиката става Васил Коларов, бидейки шеф на парламента. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.На 16 септември 1946 г. царица Йоанна и децата й се разделят с България и се отправят към Египет.

В Златния фонд на БНР се пазят спомените на Царица Йоана за последните часове на семейството й в България.

А изпратиха ли Ви, когато заминавахте?

Двама-трима души.  Един, който бил регент – професор Ганев /Венелин/.

А с добри думи ли Ви изпратиха?

Нямаше кой. Двама ни дадоха – един генерал и двама други ни акомпанираха до Александрия. После си отидоха.

Симеон и Мария-Луиза как възприемаха пътуването?

Знаете какви са децата.  Интересуват се за всичко, гледат.

Имаха ли чувството, че напускат страната за по-дълго време?

Да, знаеха, разбира се,  и аз го знаех добре.

/Интервюто с царица Йоана  е взето от Аглая Коцева/

Референдумът през 1946 г. е един от моментите на ликвидиране на българската държавност, защото, както показва новата ни история, външните сили, които са посягали на монархията у нас, винаги са го правили с цел да дестабилизират държавата и наложат своето влияние в нея.