Едно от най-прочутите съкровища, намерени в българските земи – Панагюрското, добавя нов щрих към своята история. Предстои му анализ в австрийската фирма „Евротест Контрол”, сертифицирана по международните стандарти. Открито през 1949 година от тримата братя Дейкови, които копаели глина за тухли, днес то е знакова част от античното ни културно наследство. Участвало е в множество изложби у нас и по света. Деветте великолепни златни съда в него: амфора, фиала и ритони, са собственост на Археологическия музей в Пловдив. През 1974 г. то е пренесено в София. Днес е част от експозицията на Националния исторически музей (НИМ). От около 20 години обаче в публичното пространство битува и мнение, че оригиналът на съкровището е подменен с копие преди време. Посочват се разлики в грамажа на съдовете при различните им измервания през годините. Според доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив, естествено е да има подобни несъвпадения, тъй като съдовете са претегляни в различно време от различни хора и с различни уреди.

„Това не е показател, че Панагюрското съкровище е подменено” – казва в интервю за Радио България той. „Но в края на краищата се стигна до решение за изследване, защото директорът на НИМ проф. Божидар Димитров даже беше обвиняван от някои, че тенденциозно не иска да се правят такива анализи, тъй като едва ли не се крие тази подмяна. Той обаче няма никакъв интерес от това. Поради тази причина той реши да се направят химически изследвания на отделните съдове. А по този повод аз го помолих, след като ще се правят такива анализи на цялото съкровище, да се изследва и едно крило, което е част от каничка-ритон с инвентарен номер 3201.”

Въпросното златно крило още при откриването на съдовете е било отчупено и никога не е напускало Пловдив. То бе донесено в София, за да се вземе проба и от него.

„Първо искам да кажа, все пак аз съм специалист, 33 години работя в тази област, че цялото съкровище не е произведено едновременно” – продължава Костадин Кисьов. „Два от съдовете в него са създадени в ІV-ІІІ в. пр. Хр. в друго ателие, различно от това на другите седем. Самото злато в тях има по-блед оттенък. Сигурен съм, че те ще се различават по химически анализ от останалите съдове, тъй като са произвеждани в различни ателиета в миналото с различна цел. Едните са били създадени за пазара, другите – по поръчка на някой владетел. И в този аспект, ако погледнем от научна гледна точка, химическите анализи само на тези съдове няма да успокоят никой, тъй като ще има разлики. За нас като специалисти е ясно, че съкровището не е еднородно, то не е произведено в едно и също ателие, по едно и също време. А това крило, след откриването на съкровището през 1949 година, си стои в музея в Пловдив, съхранява се от три поколения музейни работници. И, за разлика от Панагюрското съкровище, което е пътувало многократно в България и чужбина в различни музеи, то никога не е излизало оттам. Тоест, като се направи химически анализ на него и съответния съд, от който то произхожда, и се сравнят резултатите от двете изследвания, ще стане ясно има или няма разлика. Но още сега, като го погледнаха тук реставраторите в НИМ, то пасва напълно като счупване на мястото, където е било.”

Имат ли подобия съдовете от съкровището на други места по света? Както посочва Костадин Кисьов, досега са намерени два сходни съда, изработени от злато, със същите форми и размери, само че с други митологични сцени и изображения. Става въпрос за фиалата и амфората. Единият съд е открит в град Синопе, на северния бряг на Черно море, другият – в Сицилия. Но като голяма златна находка с такъв тип съдове, Панагюрското е единствено.

Резултатите от анализа на златните артефакти ще бъдат ясни до края на месеца. Окончателното заключение се очаква през септември. През 2015 година Панагюрското съкровище ще участва в голяма българска изложба в Лувъра.

Снимки: Венета Павлова