Служебният министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков обяви, че трябва да има яснота точно в коя болница трябва да се транспортира пациентът, без значение дали става дума за Спешна помощ или инвазивни кардиологии. За целта връзката между Бърза помощ и болниците ще бъде обновявана по-често, за да се знае в кое болнично заведение колко свободни легла има. Спешната помощ е ключов приоритет на служебния министър.

„Концепцията за развитието на спешната помощ тепърва ще бъде обсъждана и поради тази причина ще започнем обиколки по страната и ще организираме регионални срещи”, каза още министърът на здравеопазването. Относно починалите хора на улицата, стана ясно, че транспортирането им ще се осъществява от коли на УМБАЛ „Александровска” – София.

Друг ключов проблем е промяната в продължителността на работния ден в софийската Спешна помощ.

„Другите спешни центрове в страната работят на седемчасов работен ден. Аз лично съм двупосочен („за” и „против”) по отношение на него, защото в началото може да има малко увеличение на лекарския доход, но с изчерпване на фонда „Работна заплата”, то може да изчезне”, обяви още д-р Мирослав Ненков. Има и друг проблем, по закона за труда. Ако някой човек работи на намален работен ден, той няма право да полага труд повече от час от времето, с което е намален трудовият процес. Тоест, ако колегите от бърза помощ минат на седемчасов работен ден, те не могат да работят повече от осем часа дневно” – каза още той.

Служебният министър посочи, че работата на здравното министерство ще бъде затруднена, ако се изтегли сума от бюджета на ведомството заради актуализация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Относно държавните поръчки, които бяха направени в последните дни на управлението на кабинета Орешарски, здравният министър обяви, че са спрени. Те са на обща стойност 25 млн. лв. и са разпределени така: 12 млн. лв. за електронно здравеопазване; 5 млн. лв. за строително-ремонтни дейности в центровете за спешна медицинска помощ и 8 млн. лв. за медицинско оборудване. Отделно е сключен друг договор също на стойност милиони лева, с цел покупката на консумативи за безвъзмездно дарен апарат за тестване на донорска кръв. Проектът за електронното здравеопазване е стопиран, защото проверка на д-р Ненков дава информация, че Германия предлага безплатно обучение в тази област. Така българските лекари ще могат да се специализират в електронното здравеопазване изцяло на немски разноски, а после да се върнат да работят у нас. Причината за спрените 5 млн. лв. за ремонт на спешните центрове в страната е, че те са част от болничните заведения, които пък са общинска собственост. Но Министерството на здравеопазването няма право да извършва ремонти в чужда собственост.

Един друг проблем в областта на ведомството е недостигът на медицински кадри. По данни на неврохирурга д-р Емануил Найденов от инициативата „Млади лекари за ново здравеопазване” 96 процента от медиците в България, в това число и студентите, са готови да заминат за чужбина. Това е и причината за високата средна възраст на българските лекари – 55 години.

Специално за Радио България служебният министър д-р Мирослав Ненков отговаря какво трябва да се направи, за да останат младите доктори у нас:

„Дали са 96 процента не знам. Не съм сигурен, че е толкова голям процентът. Но начините за задържане на медицинските кадри в България са хубави условия на труд и пари! Има и трети начин – възможност за кариера и развитие”.