Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Цъфти, къщо, весели се, челяд!” – за семейно-родовите служби и курбани

Снимка: БГНЕС

Служба, светец или курбан е празник в чест на християнски светец, избран за покровител на рода, на еснафската задруга и пр. Среща се във всички области на страната ни, макар и в различни варианти.

Празникът съществувал по нашите земи още преди установяването на християнството като официална религия. Според българските изследователи, езическият му вариант бил запазен сравнително дълго. В зависимост от регионалните диалектни особености има различни имена – стопан (стопанин), стопанова гозба, курбан на дядото, наместник.

Стопанин или сайбия наричали някога покровителя на къщата. Този, който пази семейството, стоката и пр. Стопанинът е невидимо същество. Обикновено той е известен член на фамилията – войвода, свещеник или селски първенец. Вярвали, че след смъртта си той оставал закрилник на своите наследници, а духът му продължавал да витае около домочадието. Когато приближавала опасност, се явявал насън на някого от семейството – обикновено на най-възрастния мъж. Големият български етнограф Димитър Маринов е записал свидетелства за подобни съновидения или други специални знаци, чрез които стопанинът предупреждавал и предпазвал от беди. В негова памет патриархалната общност се събирала веднъж годишно – за да засвидетелства почит и благодарност към своя невидим покровител.

С навлизането на християнската религия обичаят променя названието си, но запазва същността си. А сред планинското население на Родопите, Пирин и Странджа до началото на ХХ век отбелязвали паралелно и анонимния стопан, и светеца-покровител.



Християнските светци-патрони на семейната общност, и техните празници обикновено са свързани с есенно-зимния обичаен цикъл. Особено разпространени са родовите курбани на Петровден, Архангеловден, Никулден, Димитровден, Варвара, Атанасовден и др.

Приготовленията за трапезата в известна степен повтарят обредните блюда, характерни за Бъдни вечер. На семейно-родовата служба непременно присъстват хляб, вино и варено жито с орехи и мед. Според обичая хлябовете най-често са два – боговица и светец. Боговица, наричана още богова пита или божи колак, е хлябът, посветен на Господ и къщата. Светец, литургия, параклис, шарен леп, черковник са имената на хляба, наречен на светеца-патрон.

Някога обичаят продължавал три дни. Вярвали, че светецът-покровител идва в дома ден преди определената дата. За да го посрещнат подобаващо, слагали малка трапеза, на която канели само близки роднини или съседите. Тази трапеза наричали вечерница, както и хляба, който месели специално за ритуалната вечеря.

На самия ден жените ставали рано и приготвяли всичко необходимо за тържеството. Домовладиката отнасял в църквата жито и хляб, за да бъдат осветени на църковната служба. През това време в дома вече слагали трапезата, на която специално място заемало жертвеното животно – теле, агне, а ако е Никулден – непременно шаран. Участниците в празненството са калесани – т.е. специално поканени, но добре дошъл е и всеки гост, дори случаен пътник или непознат. Трапезата се прекадява от свещеник, а когато няма такъв – от стопанина на къщата. Той трикратно обикаля трапезата с кадилницата и благославя. Начупва обредния хляб, като го нарязва леко с ножа накръст и полива резките с вино. След това събира виното в чаша, плисва го към тавана и нарича: „Цъфти, къщо, весели се, челяд!” От този хляб се раздава на всички, а също – от печеното месо и от житото. Гости се приемат през целия ден, веселбата и песните продължават до късна нощ.

Третият ден се нарича патерица – тогава изпращат светеца-покровител. Според едни – той оставя в задругата своята патерица, според други – идва да си я вземе. В чест на тая магическа тояга, с която светецът благославя, но и наказва, се слага скромна трапеза, също наричана патерица. Поднасят се ястията, останали от предишния ден. Главата на семейството чупи боговицата, половината от която се поставя пред домашната икона. След време този хляб се отнася на нивата и се разчупва на малки късчета, които се разпръскват по земята за Бога. Днес обикновено се отбелязва само датата на светеца, а вечерницата и патерицата са само спомен.

Интересен факт от историята на обичая е това, че той се предава по наследство чрез мъжа в семейството. Понякога в рода почитат няколко светци. За техния избор, продиктуван от различни случки, премеждия и пр. ще ви разкажем в някоя от следващите ни срещи.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лятна школа на Етнографския музей запознава децата с традициите

Лятна школа за деца от 7 до 12-годиишна възраст организира Националният етнографски музе в София. Заниманията  ще запознаят малчуганите с традиционните празници и обичаи, поминъците и занаятите по нашите земи, с българските митологични..

публикувано на 29.05.24 в 07:05

Игри, битки и атракции - античен фестивал "Нике играта и победата" край Велико Търново

През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..

публикувано на 24.05.24 в 13:05

Представят български народни носии в румънския град Гюргево

Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..

публикувано на 21.05.24 в 07:15