„Проникнете се от идеите на Стамболийски и от съзнанието за важността на историческия момент, когато България и българският народ са пред прага на нов живот. Организирайте се в единни местни околийски дружби, в един единен творчески и идеен Български земеделски народен съюз. Чрез силни земеделски организации да изградим силен Отечествен фронт.”

Това слово по Радио София земеделският лидер Никола Петков произнася на 13 септември 1944 г., няколко дни след просъветския преврат в страната. Съвместните действия на комунисти и земеделци, започнали със създаването на коалицията „Отечествен фронт”, обаче приключват още в средата на следващата година, когато Никола Петков е отстранен от правителството на ОФ. В знак на солидарност напускат и всички членове земеделци. През пролетта на 1946 г. първото ОФ правителство подава оставка след провал на преговорите с опозицията. Сталин нарежда на Георги Димитров да игнорира опозицията и да я задуши. Процесите срещу нея започват през същото лято. Първата присъда срещу Г. М. Димитров е доживотен строг тъмничен затвор, въпреки че той вече е напуснал страната. 5-годишна присъда получава 71-годишният социалдемократ Кръстю Пастухов заради две написани от него статии. През октомври 1946-та опозицията обвинява правителството на ОФ, че не осигурява условия за свободни избори – в страната вилнеят терористични групи, които разгонват опозиционните събрания и убиват опозиционни дейци. За това разказва Михаил Михайлов, деец на БЗНС „Никола Петков” в запис от 1990 г. , съхранен в Златния фонд на БНР:

В края на май 1947 лидерът на опозицията в парламента Никола Петков отхвърля проекта на ОФ за конституция. Стремежът е да не се допусне конституция по съветски образец и установяване на тоталитарна система. Опозицията внася проект, почиващ върху принципите на парламентаризма и гарантирането на основните човешки права, но среща категоричен отпор от страна на мнозинството начело с БРП. На 5 юни 1947 г. Великото народно събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков и той е арестуван още в пленарната зала с обвинение, че с военни организации е подготвял държавен преврат. Скалъпеният процес и смъртната присъда срещу лидера на най-влиятелната опозиционна формация – БЗНС „Никола Петков”, е удар срещу цялата партия и опозиция. Дни след произнасяне на смъртната му присъда, е внесен и приет законопроект, забраняващ Българския земеделски народен съюз „Никола Петков”.

След подписването на Парижкия мирен договор в началото на 1947-ма опозицията храни надежди, че с изтеглянето на съветските войски от българска територия нещата ще се подобрят. Но положението не става по-добро. С доктрината „Труман”САЩ променят стратегията си на Балканите с политика на „ненамеса”– срещу съветски отстъпки в Западна Европа. Междувременно по указания от Москва България отказва да участва и в „плана Маршал” за следвоенно възстановяване с финансовата подкрепа на САЩ. Три дни след 15 септември, когато в сила влиза Мирният договор с България, Върховният касационен съд потвърждава смъртната присъда на Никола Петков. Той е обесен в Софийския централен затвор на 23 септември. На 15 януари 1990 година присъдата му е отменена от Върховния съд и той е реабилитиран.