„Занимава ме миналото, липсата на реални спомени за времето преди нас и връщането ни отново и отново към нещо, което не винаги сме преживели лично, но което е част от нас” – така започва да разказва личната си и професионална приказка художничката, драматург, скулптор и фотограф Кремена Николова. Родена е през 1979 г. във Варна, където за първи път разбира какво иска да прави през целия си живот – да се занимава с изкуство. Помни и мястото – дърводелското ателие на дядо й, който преподавал в Националното училището по изкуства „Добри Христов” в морската ни столица, с големи прозорци, със специфичната миризма на терпентин и безбройните листчета с драскотини на малката Кремена. Думите са другата й голяма любов. От съвсем малка изписва десетки тетрадки с истории и когато идва време да „порасне” и да направи първия си голям избор, тя решава да следва „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”, а обучението в художествената област остава за друго време и място. „Когато наближи време да се дипломирам, много се изплаших, че ми предстои едно напълно предвидимо ежедневие с ясни граници, възможности и среда. А аз имах желание да се отворя към друга култура и хора” – разказва Кремена. И така през 2002 г. решава да замине за Париж. „Защото знаех езика, имах двама много близки мои приятели, които живееха вече там, и заради изключително богатото културно наследство на града, тъй като още тогава знаех, че искам да работя много с паметта”. Заминаването било напълно непредвидено само за година-две. Без очаквания и планове. Оттогава изминали 12 година, завършен курс по визуални изкуства в Академията по изящни изкуства във Версай и обучение в Лувъра при известния изкуствовед Бернард Блистен. „Останах заради хората, които срещах, пък и да бъда честна – малко се поувлякох с артистичните проектите, които ми се изпречваха на пътя”, с усмивка признава днес Кремена.
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..