Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Анастас Петров – патриарх на българския балет

Снимка: архив

На 1 септември преди 115 г. се ражда патриархът на българския балет Анастас Петров. Почти целия си жизнен път той посвещава на развитието на това красиво изкуство. Своето обучение започва чак 23-годишен – факт, който е прецедент в историята на балета. Под ръководството на Евгения Едуардова в Берлин той бързо напредва и е приет в Щатсопера. Малко по-късно се завръща в България и през 1927 г. е назначен като балетен солист в Софийската опера. Не закъснява и идеята му да представи пред родната публика един от шедьоврите в балетния репертоар. В интервю, дадено на преклонна възраст, Анастас Петров си спомня:

„Първият самостоятелен балет, реализиран в България, бе „Копелия” от Лео Делиб. Поставих го година по-късно след като започнах работа. Поради липсата на стабилен и еднороден състав, за някои от ролите бяха ангажирани хористи от операта, актьори, а аз изпълних ролята на Франц. Отзивите бяха много интересни. За публиката жанрът бе нещо съвсем ново и не знаеха как да възприемат това изкуство, при което нито се пее, нито се говори. Повечето от първите български балетисти бяха любители, но мога да ги похваля, защото танцуваха с чувство. Основна моя цел бе създаването на балетно училище. За начало основах собствена школа. Съвместявах дейностите педагог, балетмайстор, солист, репетитор и работата в школата. От сутрин до вечер, докато се откри балетното училище, където приех да работя. Имаше период, когато броят на учащите в школата ми е бил 120 човека. Всичките ми успехи се дължат на безкрайното ми трудолюбие и любов към балетното изкуство. Аз поставих първия балет от български композитор – „Змей и Яна” от Христо Манолов. Разпределях времето си между операта и школата, но това ми коства много.”

СнимкаВъпреки напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, Анастас Петров почти до края на жизнения си път продължава заниманията със своите възпитаници от балетната школа. Сред учениците му са Лили Берон, Асен Манолов, Люба Колчакова и много други, утвърдили се като големи имена в българския балет. В интервю, запазено в „Златния фонд” на БНР, екс примата Красимира Колдамова споделя свои спомени за основоположника на българския балет:

„Винаги съм мечтала да съм най-добрата. Тогава тази мечта, която съществува у всеки млад артист, бе подкрепена от една голяма личност – създателя на българския балет Анастас Петров. Той беше директор, а ние бяхме пет момичета, първите завършили балетното училище в театъра. Не минаваше и ден, без той да попита: „Харесва ли ти някоя роля? Ако е така, веднага започвай да я разучаваш, може да я изпълниш един ден!”. В мислите и мечтите си той създаваше непрестанно някаква цел, подтикваше ни да се развиваме. Първата си роля в балета „Жизел” направих с него. Той подаваше ръка не само на примите, но и на най-малките балеринки, за да имат възможност да се изявят.”

В памет на Анастас Петров от 1982 г. в родния му град Добрич е основан конкурс за млади балетни изпълнители, който носи неговото име. Това лято се проведе неговото ХVІ издание.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Отдаваме почит на патриарха на българската литература Иван Вазов

Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...

публикувано на 09.07.24 в 09:15

"Земята на розите" – филм за надеждата, че можем да сме по-добри и приемащи хората с увреждания

Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..

публикувано на 09.07.24 в 07:05
Служебният министър Найден Тодоров

Работещите в културата не създават вкуса на обществото, каза министър Тодоров

"По един уникален начин е намерено, как всеки сектор в културата да се финансира погрешно. Хората на изкуството в момента работят точно като фабрики и вместо да създават вкуса на обществото, те са принудени да се водят по този вкус, за да спечелят повече..

публикувано на 08.07.24 в 09:04