Основният инструмент, използван от ЕС за оценка на състоянието на новите страни членки, е т.нар индекс на настигането. Той има за цел да отговори на въпроса в каква степен страните членки от Централна и Източна Европа са настигнали старите държави в общността. Индексът отчита нивата на сближаване по отношение на 4 категории: икономика, стандарт на живот, управление и демокрация.

„За съжаление, България остава на едно от последните места в класацията. Единственото, което се случи в последната година е, че страната ни изпревари Румъния, но не толкова поради постиженията на самата България, а поради минимално влошаване на показателите в нашата северна съседка”, заяви в интервю за Радио България икономистът Георги Ангелов от Институт Отворено Общество. За разлика от България страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) и Балтийските страни вече настигат и по икономически индикатори и по управление, демокрация и качество на живота старите членки.

„Като класиране България заема почти едно е също място в ЕС – предпоследното, подчертава  експертът. – По показателя икономика страната има относително най-добър резултат – 39% от това, което е постигнато от старите страни членки на ЕС, докато по показателя качество на живота сме на едва 29% от средния показател за тези страни. Показателите за демокрация и управление са някъде по средата между тези 2 стойности. Като цяло няма показател по който България да е водеща.”

По думите на Георги Ангелов Чехия вече е по-богата от Португалия, а Словакия изпреварва Гърция. Анализаторът очаква тази тенденция да се задълбочи и още една или две източноевропейски страни да задминат Гърция и Португалия, които са най-засегнати от кризата стари членки.

Има случаи в Източна Европа, където благодарение на дълготрайни реформи в последните две десетилетия съответните страни успяват да постигнат икономически растеж, качество на живота и доходи, които вече са сравними с някои Западноевропейски страни”, продължава Ангелов. „Чехия е по-близо до западните страни отколкото до източноевропейските в някои отношения. Полша, Естония и другите балтийски страни също бележат бързо развитие, което означава че в нашия регион могат да се постигат добри резултати, ако имаме реформаторски правителства, които успяват да придвижат икономиката напред. Защото стабилната и просперираща икономика е това, което осигурява работни места, доходи и добър стандарт на живот.”

Според Ангелов основното нещо, към което страната трябва да се стреми e  подобряване на работата на административните и съдебните институции и средата, в която правят бизнес фирмите. Именно тази среда, която се обхваща от показателя за управление в индекса на настигане, възпрепятства развитието на икономиката. Т.е. в България е по-трудно да се стартира бизнес, образованието не е на необходимото ниво, институциите не са ефективни и общият стандарт на живот е по-нисък”.

Как ще се отрази кризата в КТБ върху бизнеса и чуждите инвестиции?

„Ние знаем много малко за това кои отрасли и фирми имат кредити и депозити в КТБ. Със сигурност ще има негативен ефект поради факта, че се забави разрешаването на този проблем. В Португалия имаше подобен случай, но там беше намерено бързо решение, докато в България парламентът отхвърли внесеното предложение за решение на кризата в тази банка и след това се саморазпусна. Това създава една допълнителна несигурност, която води до по-малко възможности за кредитиране. И оттам според мен ще дойде основният проблем за икономиката, защото без по-голям достъп до финансиране тя трудно ще отбележи дори тези ниски нива на ръст, които очаквахме за тази година. Това ще създаде повече проблеми пред държавния бюджет и стандарта на живот.”

По думите на икономиста чуждите инвеститори стават по-предпазливи в подобни случаи. Активността им е намаляла и заради политическата криза в страната. Икономиката на България се движи години наред на ниска предавка, а в същото време депозитите на гражданите и фирмите растат и бележат рекордни стойности. При какви условия хората и бизнеса биха превърнали депозитите в потребление и инвестиции?

„По-важно е да превърнем тези средства в инвестиции отколкото в потребление, защото потреблението в България води до повече внос. Това което създава растеж са инвестициите в производство. Тук е основното несъответствие - в банковата система има средства, но те не се трансформират в кредити и инвестиции в икономическа дейност. Това се дължи на липсата на достатъчно предприемачески дух, т.е. по-лесно е да държиш парите си в банка, отколкото да поемаш бизнес риск и да създаваш работни места. Това е дългосрочен проблем на българската икономика”.