Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Еко щрихи

Напоследък природозащитната общност в България можа да се поздрави с няколко добри новини, свързани с отдавна започнати битки

Снимка: архив

Първата бе свързана с т. нар. заменки, неправомерно заменени частни гори без особена стойност със земи от държавния горски фонд в апетитни местности по Черноморието и в планинските ни курорти. Същото се случваше и със заменяне на земеделски земи. В началото на надуването на имотния балон у нас, през 2003 г. започва замяна на дюни по Черноморието, водени като горски фонд с издънкови гори във вътрешността на страната, изкупувани за по 100-250 лева за декар. Дюните, освен че са уникална природна забележителност, имат в този момент изключително висока пазарна цена – на първа линия на плажа частни терени със сходно разположение са продавани на цени до 500 лева на квадратен метър, т.е. на двойна и тройна цена. Аналогична е и схемата със заменките по планините, около зимните ни курорти. Стига се дори до закриване и приватизация на защитената територия Камчийски пясъци. Общата площ само на т. нар. „заменки” от горския фонд е към 3300 ха. Когато природозащитници разкриха порочната практика, обществената реакция бе много остра. Десет години по-късно неправомерно сключените сделки не са разтрогнати, въпреки че през 2009 г. този тип заменки бяха прекратени. По сигнал на няколко зелени организации, подаден през 2011-а, в началото на септември тази година ЕК поиска от България да анулира част от сделките по замяна на горски имоти или да изиска обратно „неправомерната държавна помощ”, която са получили по тази схема отделни фирми. Става дума само за 132 горски заменки, извършени от януари 2007-а до януари 2009-а година. Ако това не се случи, държавата ще плаща солени глоби, възлизащи на милиарди евро, показват изчисленията на екологични организации. Щетите за природата на България също са огромни, твърдят те, тъй като значителна част от заменените терени са в Натура 2000 и представляват уникални местообитания или подслоняват множество редки видове. Някои от тях вече изчезнаха, след като върху заменените терени изникнаха хотелски комплекси.

Има по Черноморието ни и едно кътче, станало нарицателно, къмпинг „Корал”, което засега добре е отбранявано от природозащитната общност. Преди дни министърът по околната среда и водите във временното правителство Светлана Жекова издаде заповед за спиране на всякакви строителни работи там, тъй като те биха довели до унищожаване на три типа дюни и шест вида растения.

След кратка тревога и протести по места, положително развитие има и около случая с намеренията на американската фирма Парк Плейс Енерджи за проучвания с цел добив на нефт и газ край село Вранино, в югоизточна Добруджа. Тъй като се знае, че в този район конвенционални нефт и газ няма, се появиха опасения, че за проучването и извличането на подобни ресурси там ще се ползват нетрадиционни технологии от типа „фракинг”, които носят рискове и за природата, и за здравето на хората. Под натиска на местните общности и зелените организации, МОСВ промени своето решение за даване ход на проучванията, като изрично вписа забрана за използване на „незаконосъобразни неконвенционални методи”. Освен това фирмата трябва да предостави данни за общия ефект от отделните дейности, а също и за въздействието им върху подземните водоносни пластове и защитените зони. Голямата тревога в Добруджа, където се предполага, че има залежи от шистов газ, е свързана точно с подземните водоносни слоеве, откъдето идва питейната вода в равнината. Има опасност те да бъдат замърсени със стотиците химикали, които се използват за освобождаване на шистовия газ чрез разбиване на скалите с технологията „фракинг”.

По-малко успешна засега се оказва битката на местната общност и еко организациите срещу периодичното замърсяване на водите на река Банска Луда Яна от меднодобивния комбинат Асарел Медет. Съвсем наскоро реката отново бе покрита с измряла риба. Това се случва всяка пролет и есен при поройни дъждове, които предизвикват преливане на хвостохранилищата на предприятието. След многократно и безрезултатно сезиране на компетентните български служби за „спиране на геноцида”, неправителствената Коалиция срещу минните замърсявания изпрати писмо до еврокомисаря по околната среда Янез Поточник. Коалицията настоява г-н Поточник да назначи „независима комисия от експерти на ЕС, които да определят виновника за системните замърсявания, нанесените до момента вреди на природата, живота и здравето на населението”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

“Космически уикенд” за любителите на астрономията в Черни Осъм

Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..

публикувано на 02.11.24 в 09:05
Веселин Диманов

Веселин Диманов е “Будител на годината” 2024

Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и университетски преподавател Кристиан Таков, чиито думи и личен пример ще останат завинаги като..

публикувано на 02.11.24 в 09:00

Изложба на "Моста на влюбените" в София проследява българските постижения на научни олимпиади

Успехите на България в международните олимпиади по науки за 2024 година са събрани в експозиция "Фантастични умове". Открита по повод Деня на народните будители на "Моста на влюбените" до НДК, тя ще остане там до 15 ноември, съобщават организаторите..

публикувано на 02.11.24 в 08:10