Оригиналната авторска музика на Димитър Бодуров винаги успява да прикове вниманието. Не само на публиката, но и на много по-възрастни и опитни музиканти. В композициите си младият пианист „стои близо” до мелодиката и сложната метроритмика на българския фолклор, но никога не напуска територията на джаза – музиката, на която се е посветил.
По някакво странно съвпадение, в живота му постоянно има „по две” от всяко нещо. Свързан е с Благоевград, където е роден през 1979 г. Но е израснал във Варна, там завършва Средното музикално училище „Добри Христов”. Дипломира се като тромбонист, но пианото е неговата страст от съвсем малък. Увлечен по американския джаз, мечтае да учи в родината на тази музика, но попада в Холандия. И всичко това не изчерпва „паралелизмите” в биографията му. „Бях в съвсем малък, когато реших да продължа образованието си в чужбина. Така се случи, че първо учих две години в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, а след това продължих в Холандия. Когато пристигнах в столицата, се срещнах с Антони Дончев – нашия известен джаз пианист и композитор. Много исках да взимам уроци при него. За съжаление, по онова време той все още не преподаваше. В София се запознах с много млади музиканти, няколко пъти седмично имах клубни участия. Независимо от класическото образование, което имам, като джаз пианист съм почти „autodidact”. Ето защо тези две години бяха много важни за мен. Помня как ходех на гости у Димитър Димитров – барабанист. Живееше в квартал Симеоново – в полите на Витоша. Зимата беше сурова, автобусите стигаха донякъде. Заедно с един приятел, басист от Македония, изминавахме немалко разстояние пеша. Митко имаше неголяма стаичка, в която слушахме музика, пиехме чай с ром и свирехме. Беше толкова истинско, толкова хубаво. Това е може би най-живият ми спомен, който олицетворява джаза. Който иска – просто го прави. Кога съм чул джаз за първи път? Помня, че беше по БНР. Следях редовно рубриката на Йордан Рупчев „Около полунощ”. По-късно имах възможност да се запозная с него. Беше много мил, много интелигентен човек. Даде толкова много. От предаването му се информирах за тенденциите в съвременния джаз, за всичко. Имах и музика на касети. Слушах Луис Армстронг, Оскар Питърсън… Съвсем друга страна на джаза открих с Кийт Джарет, по-късно и с Майлс Дейвис и Джон Колтрейн.”
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
Концерт и изложба по повод 125 години от рождението на композитора Панчо Владигеров ще се състоят в Малката зала на Румънския Атенеум в Букурещ на 27..
Мери Бойс Бенд изпълняват обещанието си да изпият лятото докрай с новата си песен "Събуди ме чак през май". Верни на себе си, в навечерието на зимата..