Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) намали прогнозата си за икономическия растеж на Югоизточна Европа за тази година заради последиците от наводненията в региона и напрежението в банковия сектор на България, се посочва в съобщение на финансовата институция.

ЕБВР понижи прогнозата си за тазгодишното увеличение на брутния вътрешен продукт на България от 1.9 процента, направена през май, на 1.5 процента главно заради проблемите във финансовия сектор. Бюджетът беше разчетен при растеж от 1.8 на сто, но се очаква да бъде актуализиран след предсрочните парламентарни избори на 5 октомври. В доклада на банката се отбелязва, че дългосрочните последици от вълненията във финансовия сектор най-вероятно ще бъдат ограничени от бързите действия на властите, включително обявеното намерение за присъединяване към европейския Единния надзорен механизъм за банковата система. Прогнозата на ЕБВР коментира за Радио България икономистът Георги Ангелов от институт „Отворено общество“.

„Това не е неочаквано развитие предвид това, което се случва в страната през последните месеци, каза той. Имам предвид политическата нестабилност, че след изборите за Европейски парламент тогавашното правителството си отива. След парламентарните избори не е ясно какво ще бъде следващото правителство и с каква конфигурация. Има няколко месеца, през които инвеститорите изчакват, за да видят какво ще се случи преди да предприемат нови инвестиции. В същото време казусът с поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ), чието разрешаване се отлага за ноември, също оказва влияние. Там има замразени много депозити, в същото време и кредити на кредитополучатели. Това създава несигурност за бизнес средата. Докато не се разреши този казус, ще имаме забавяне и отлагане на инвестиционни решения. Разбира се, банките ще бъдат по-взискателни и по-трудно ще отпускат кредити, тъй като заради банковата паника в края на юни те ще се опитват да подържат по-висока ликвидност, докато не се разреши казуса с КТБ. И в допълнение има външни проблеми – от една страна кризата между Русия и Украйна, особено гражданската война в Украйна, която оказва влияние върху българския износ и туризма и също така лошите климатични условия . Знаем, че имаше наводнения, които пък през юли доведоха до значителен спад на чуждите туристи. Те и също така влияят негативно и на земеделието. Нямаме вътрешни фактори за растеж, нямаме вътрешни реформи, които да движат растежа. Единственото което движи българската икономика е това, че Европа излиза от рецесията, макар и бавно и мъчително. Това се вижда много ясно от нашия износ, който миналата година спадаше заради рецесията в ЕС. Така че, нямаме вътрешни фактори за растеж. Единствено външната среда ни движи, в позитивна или негативна посока, в зависимост от това как се развиват международните фактори“.

ЕБВР очаква българската икономика да нарасне с 2 на сто догодина, каквато беше и предходната й прогноза. Это какво каза по този повод Георги Ангелов:

„Очаква се следващата година да бъде значително по-добра за всички европейски страни. Оттам са и очакванията, че когато имаме подобряване на европейската икономика, повече работни места и по-стабилен финансов сектор, това ще се отрази положително и върху България. Те са базирани на допускането, че ние няма да сътворим допълнителна проблемна случка, която отново да ни дръпне надолу. За да достигнем тези два процента следващата година, ще трябва да разрешим успешно и проблема с почти фалита на енергетиката, и другия – с почти фалита на КТБ, и следващия – с растящия бюджетен дефицит. Така че, следващата година има шансове за по-висок растеж, но от нас зависи да не ги пропиляваме “.