Според Евростат, българската гора е една от малкото в Европа, които увеличават размера си. Очевидци обаче твърдят, че тя безогледно се изсича. Парадоксалното е, че и двете твърдения са верни, но изискват разяснение. Поради разрухата на българското земеделие през последния четвърт век, много от пустеещите земи в планинските райони обраснаха с млади гори, разширявайки територията им. В същото време природозащитници и дори заклети планинари, като професора по математика Михаил Константинов, бият тревога, че гората намалява отвътре като се секат предимно вековни дървета. Но тази, втората картинка, остава скрита за статистиката.

Доклад за незаконната сеч, изготвен от WWF България, проследява схемите за незаконен дърводобив по цялата верига от планирането на сечите, през дърводобива, извозването от горите и продажбата на дървесина. И всичко това – добре прикрито в документацията. Според анализа годишно държавата губи към 100 млн. лв. от незаконна сеч.

„Годишният обем на незаконната сеч достига една четвърт от общо добиваните към 7 млн. куб. метра дървесина”, заяви пред журналисти Нели Дончева, ръководител на програма „Гори” във WWF България. „В сравнение с предишния ни доклад от 2005 г. констатираме известно намаляване на незаконната сеч. Но проблемите остават и щетите са сериозни. Като в случая не успяхме да дадем финансово изражение на незаконния дърводобив като загуба на екосистемни услуги, които доставя гората – нейната водоохранна, водорегулираща, почвозащитна и противоерозионна функция.”

По думите на инж. Александър Дунчев, експерт на WWF България, донякъде е намаляла т.н. „циганска сеч”, но за сметка на това са се усъвършенствали корупционните схеми вътре в системата на горите. Същността на проблема е политическият корупционен натиск, твърди лесовъдът, за който има оставени много нормативни вратички. Сред по-важните е фактът, че една и съща институция, министерството на земеделието, съсредоточава и стопанските и контролните функции в горите, т.е. трябва сама себе си да контролира. Наказателната ефективност е също обезкуражаваща – администрацията събира едва 14 на сто от налаганите глоби на нарушителите.

„Близо 90 процента от нарушителите се чувстват ненаказани”, коментира инж. Димитър Бакалов, ръководител на дирекция „Опазване на горите” в Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). „Има рецидивисти, които са залавяни 22 пъти за една година без да си платят. Как искате да имат страх и да не повтарят.”

Най-тревожен е фактът, че гората губи най-ценните си, най-стари дървета, които носят, разбира се, най-голяма печалба. За тази цел се прилага богат набор от хватки около маркирането на дърветата за отсичане, пред които контролните органи често си затварят очите, обяснява Александър Дунчев. Продуктивността на младите гори обаче е слаба, а за възстановяването на една гора е нужен цял век.

„Един проблем в нашето горско стопанство, който напоследък е видим и с просто око, е намаляването на зрелите запаси, свиват се старите гори”, признава ресорният зам.-министър на земеделието във временното правителство доц. Георги Костов. „Все повече доминират младите и средно възрастни насаждения.”

Във взаимодействие с природозащитни и други граждански организации, екипът на инж. Костов предвижда серия от мерки за възпиране на незаконната сеч. На сайта на ИАГ вече са обявени публично всички издавани разрешителни за сеч. От 15 септември тази година кметовете са задължени да ги поставят и на видно място в селищата си. Така обществеността може лесно да разбере къде се сече легално и къде не. Заложено е през 2015 г. да бъде въведен т.н. електронен билет за дърводобив, който трудно ще може да се подправя и ще сложи край на много от досегашните злоупотреби. А също и маркировъчни пластини на всички трупи, вместо досегашното маркиране с издялкване и боя. Предлага се изменение в наказателния кодекс и въвеждане на полагане на обществено полезен труд за нарушителите, които не могат да си платят глобите.

Много и добри намерения. Но дали те няма да останат само едни отворени скоби във времето докато трае това служебно правителство. Дори зам.-министър Костов не е голям оптимист в това отношение. Защото политическата класа досега винаги е гледала на гората като на бащиния, от която лесно се забогатява. Преди месеци изтече информация за т.н. схема 19/45, при която всеки месец на 19-и шефовете на шестте горски предприятия давали по 45 хиляди лева на ръка на ресорния зам.-министър на земеделието. Пари, които могат да дойдат само от незаконна сеч. Информация, която нито беше потвърдена, нито отречена по категоричен начин. Затова инж. Костов призовава обществеността към по-голяма бдителност.

„По места страхът сред горските служители е голям”, коментира зам.-министърът. „Има малки, затънтени селища, в които гората е единствен източник на препитание и хората се страхуват да не загубят работата си. Принудени са да мълчат, да си затварят очите, дори и да не са съгласни с това, което се случва. Затова призовавам гражданското общество да бъде на терена, да подава сигнали.”