Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1952 г. – Сбогувахме се с Кръстьо Сарафов – легенда на българската сцена

Кръстьо Сарафов в ролята на Фамусов в „От ума си тегли” на Грибоедов.
Снимка: архив на Народния театър

Един от най-големите майстори на българския театър, учител на няколко поколения български актьори, Кръстьо Сарафов се превъплъщава  в много централни мъжки роли на Шекспир, играе блестящо в пиеси на Гогол, Чехов, Молиер, Грибоедов, Шилер, Петко Тодоров, Яворов. Той е и първият актьор, изиграл  ролята на Големанов – пишман политика, станал  едно от най-популярните имена на български литературен герой.

Да, това съм аз – Големанов. Народният учител Големанов. Нека види мало и голямо как от прост учител с труд и чест се издигнах на най-високото стъпало – на върха. Уголемете го, турете го в рамка и го окачете на лично място в читалището. Най-скъпият ми спомен. С дълбока скръб лишавам семейството си от него, но там той ще бъде полезен. Хайде сега носете си много здраве и ми пратете едно заявление за помощ. Аз ще ви издействам държавна помощ за читалището. Ха много здраве!”

От премиерата през 1927 г. под режисурата на Николай Масалитинов до ден днешен, героят от пиесата на Стефан Костов се възприема не просто като карикатура, а като  въплъщение на пороците на българските политици. Големанов – „прост учител, издигнал се на върха“, е истински антипод на българските учители от Възраждането, какъвто е бащата на  Кръстьо – Петър Сарафов. Роден през 1842 година в Гайтаниново, тогава в Османската империя, Петър Сарафов завършва  в Серес и става учител. Създава първото българско училище в Мелник през 1873 г., през 1880 г. основава българското училище в Серес, след което  прави постъпки и за откриване на Солунската българска гимназия. Заради  просветно-патриотичната си  дейност е наклеветен и през 1885 г. е осъден на 16 г. заточение в Мала Азия. След две години успява да избяга през Цариград към Одеса и оттам – към София. Тук пристига и цялото му семейство с девет деца. Сред тях са 12-годишният бъдещ актьор Кръстьо и брат му Борис, който става войвода и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и ВМОРО.

В София Кръстьо открива единствения за града театър „Зора”. Запленен от постановките, в които играели негови приятели,  решава също да се включи. През 1891 година дебютира с първата си роля и  предизвиква гнева на родителите си. За да го откъснат от театъра, те го изпращат да учи в Одрин. След завършването на гимназия обаче той се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. Кандидатстват 60 човека, от които са избрани четирима. Печели стипендия за Париж, но баща му успява да я пренасочи към руската столица и Кръстьо Сарафов заминава да учи в Петербург. Когато се завръща, започва да играе в „Сълза и смях“, става един от основателите на пътуващия „Свободен театър” и на Народния театър.

Колегите му разказват, че за всяко представление Сарафов се подготвял, сякаш че ще бъде премиера. Че наизустяването на всички  реплики в спектаклите  му отнемало по цели дни и нощи, но това го уморявало, защото казвал:  „За мен всяка дума, казана от артиста, трябва да се преживява. Тя не е обикновена дума, а слово, което излиза направо от сърцето”. В Златния фонд на Българското национално радио се пази  и споменът на актьора Иван Димов за колегата му Кръстьо Сарафов:

„Народният артист Кръстьо Сарафов винаги е бил за мене нещо повече от артист. Вдъхновен учител, който ми е разкривал тайните на голямото театрално изкуство. От 25 години слушам неговите мъдри слова и мога да кажа, че те са имали огромно въздействие върху моята актьорска природа. За него се е създала легенда, че мъчно е изучавал своите роли. Може би това да е вярно, но още по-вярно е, че Сарафов, за да се добере до най-малката подробност на даден образ, в театъра, на улицата, говореше само за образа, който упорито преследваше.За мене Кръстьо Сарафов, независимо от неговата голяма дарба, е олицетворение на рядко трудолюбие. Той обича като никой друг от нас своето призвание.”

През 1952 г. България се сбогува с една от легендите на българската сцена – Кръстьо Сарафов. Година преди това Националната академия за театрално и филмово изкуство в София е наречена на неговото име.

В материала е използвана и информация от документалния филм на БНТ „Кръстьо Сарафов пред театралната маска и зад нея”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството на Филип Димитров

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...

публикувано на 07.07.15 в 12:01

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28