През 2014 година България отбелязва 1000-годишнината от кончината на цар Самуил – велика и трагична фигура в българската история. В дълголетна и неравна борба с Византия той отстоява независимостта на страната ни. При вида на ослепените 15 хиляди български воини, които се връщат от плен, владетелят умира, четири години преди империята да наложи изцяло властта си над българските земи – чак до 1185 година. Сред проявите, посветени на годишнината от смъртта на цар Самуил, е изложбата „Българската автокефална архиепископия в Охрид – 1018-1767 година”. Тя е подредена в Националния исторически музей. Повече подробности от неговия директор проф. Божидар Димитров:

„Българската автокефална архиепископия е създадена от император Василий ІІ на мястото на Българската патриаршия, която е била със седалище в Охрид. Архиепископията е по-нисък ранг в църковната йерархия. В същото време той я обявява за автокефална, т.е. самоуправляваща се, като главата й се назначава лично от императора. А по-късно, когато тези земи падат под властта на султана, с негово съгласие тя е напълно независима от Вселенската патриаршия. Предстоятелят й е носил титлата „Архиепископ на Охрид и цяла България”. Тази архиепископия е най-дълго съществувалата българска църковна институция. Ако Преславската патриаршия е действала по-малко от 100 години, Търновската – непълни 200, тази е съществувала до 1767-а (цели 749 години). Сред хората, които са я управлявали, е имало забележителни личности – писатели, църковници, като Теофилакт Български. Тя извършва огромна работа за поддържане на християнската вяра, особено през османския период сред българския народ. Стълб е на българската национална идентичност.”

В изложбата са показани 65 предмета, свързани с историята на Българската автокефална архиепископия в Охрид.

„За щастие съкровищата й са били запазени, става дума преди всичко за икони, ръкописи, църковна утвар до Първата световна война. През 1916 година проф. Богдан Филов, тогава директор на Народния музей, като отчита печалните резултати за културно-историческото наследство през двете Балкански войни, се обръща с писмо до ген. Жеков, командващ действащата армия. С него той го моли учените да не бъдат мобилизирани като обикновени войници, както е било през тези войни, в резултат на което една част от тях са загинали, а да бъде формиран специален разузнавателен отряд, който да свърши всестранна работа – проучвания в различни направления на новоосвободените земи.”

Ген. Жеков наистина сформира такъв отряд. С негово разрешение Македония е проучена в икономическо, демографско и културно-историческо отношение, посочва проф. Димитров. Следващото предложение е при фронтовата зона да бъдат събрани движими паметници на културата, за да не бъдат унищожени при военните действия. Предметите са донесени в София в тогавашния Народен музей. Години по-късно са прехвърлени в Националния исторически музей.

Снимките са предоставени от НИМ.