Георги Панталеев е студент в 4-ти курс „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Избрал е тази специалност, защото желанието му е да работи като учител по ориентиране и мобилност на деца със зрителни увреждания. Самият той вижда едва между 5 и 10%, но това не го спира да преследва мечтите си и да бъде позитивен. „Зрението ми е много нисък процент, но се старая да го използвам на максимум и много хора мислят, че виждам нормално. А това не е така“, споделя младежът. Георги е от Нова Загора и до 4-ти клас учи в местно масово училище. „Бях постоянно сред зрящи хора и се стараех да бъда като тях, защото, когато си различен, хората в България те приемат по-трудно”, признава той. Преди десетина години идва в София, защото само в столицата и във Варна има специализирани училища за незрящи деца. Георги е от малцината младежи с физически увреждания, дръзнали да продължат образованието си в университет. И то не защото не са способни, а поради множеството проблеми, с които се сблъскват.

„Аз съм позитивен човек и не им обръщам много внимание, но има доста проблеми – казва Георги. – Например в университетската сграда, ако няма с мен човек, който вижда, много трудно си намирам учебната зала. За нас е по-удобно също да имаме учебниците в електронен вариант, но повечето преподаватели казват: „Ако е в електронен вариант, ще се разпространява и никой няма да го купи”. Много от учебниците, дори всички, са само на хартия. Трябва да ги купувам, а не ми вършат абсолютно никаква работа, стоят си вкъщи. За да прочета една страница с моята лупа, защото това е средството, което използвам за четене, ми отнема доста време. Не мога да прочета повече от страница, защото очите ми се уморяват по-бързо. Освен това, имам и астигматизъм, очите ми играят и става още по-трудно.”

Въпреки трудностите, с които се сблъсква ежедневно, Георги е амбициран да продължава напред. Мотивира го желанието да помага на хората. „Искам да се чувствам полезен за някого и мисля, че професията, която съм избрал, е много добър вариант”, добавя той. Решен е да остане да живее и да работи в България, независимо какво ще му коства и колко ще му е трудно. Причината – „тук ми е всичко най-мило”. Според Георги много от българите са готови да помогнат при нужда на хора с увреждания, но не знаят как да реагират в определена ситуация.

Клубът на готините баби е сред тези, които не се страхуват да протегнат ръка за помощ. Това са носителките на приза „Мисис баба” на България, които наричат себе си накратко и с лека закачка КГБ. „Решихме, че можем да направим повече от това да носим короните и да бъдем полезни по някакъв начин, затова създадохме клуба”, обяснява Татяна Трайкова, носителка на титлата за 2013 г. и добавя:

„В началото, когато създадохме фондацията, се насочихме към деца с церебрална парализа, не че сега сме ги изоставили. Там също успяваме да помогнем. Миналата година ни потърси Крис от фондация „Сила за живот”, за да обединим усилията си и да подпомогнем студенти с физически увреждания, тъй като грижата на държавата за тях приключва със завършване на средното им образование. Тези деца по-трудно се реализират след това, освен че малко не им достига смелост да продължат образованието си. Затова се насочихме към социално слаби деца с физически увреждания. Те имат много потенциал, достатъчно умни са, много са амбициозни и няма никакъв проблем да продължат висшето си образование, но срещат доста спънки.”

През миналата академична година готините баби са подкрепили 12 младежи, а през тази вече 16. За целта организират благотворителни инициативи. Съвсем наскоро се проведе концерт. С набраните средства ще бъдат закупени различни устройства, като диктофони, компютри, в зависимост от личните нужди на студентите. Повечето от тях учат „Специална педагогика”. Един от тях е и Георги, за когото ви разказахме. Има също студент по медицина, както и няколко, които се обучават в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Сред младежите, подкрепяни от КГБ, има и параолимпиец. Той учи в НСА и желанието му е да подготвя бъдещи параолимпийци. Дарител пък ще закупи скенер, който готините баби ще дарят на специализираната читалня за незрящи в СУ. „Оказа се, че университетите могат да им сканират само 15% от необходимите учебни материали, а останалите трябва да си ги заплащат”, обяснява Таня Трайкова. Друга амбициозна цел, която са си поставили, е да бъде изградена виртуална библиотека с научна литература и учебници за незрящи студенти.

Снимките са предоставени от Фондация „КГБ - Клуб на готините баби"