„През последните 10 години у нас почти не са променяни бюджетните разходи за научно-изследователска дейност и тяхното равнище е много ниско – 0.5% до 0.6% от БВП. За сравнение, преди време заделените от държавата пари за наука са били около 2.5%, а равнището в страните от ЕС е около 3%”, това заяви проф. Росица Чобанова от Института за икономически изследвания при БАН, по време на международна конференция „Икономически растеж, стимули и ограничения”.
Пари от държавата за научни изследвания получават министерствата, БАН, университетите, но държавата няма политика по отношение на научно-изследователската дейност: липсват приоритети, целеви бюджети, насочени към отрасли, за които се счита, че са конкурентни.
„След 2010-та, въпреки оскъдните държавни средства, финансирането за научни изследвания се увеличава чрез европейски фондове, но то е насочено към бизнес сектора. Това води до дисбаланс между разходите, които се правят за научни изследвания по сектори – държавен, висши учебни заведения, бизнес, неправителствен, както и до дисбаланс в постигнатите резултати”, казва още Чобанова.
Резултатите, въпреки ограниченото финансиране, остават в държавния сектор и главно – в БАН, която има най-много регистрирани и най-много научни публикации в реномирани списания.
От 2010-та досега има около 8 пъти увеличение на парите за наука в бизнес сектора, което обаче не е довело до ръст на износа на високотехнологични продукти, на производителността на труда, на регистрираната интелектуална собственост от страна на фирмите. Това, което отбелязва ръст в сектора на бизнеса са единствено печалбите.
„Резултатите от средствата, вложени за научно-техническа дейност в бизнес сектора са малки, а в държавата няма приоритети, което също води до ниски резултати”, обобщава положението в научния сектор Росица Чобанова.
За да се подобри ефективността, необходимо е да се промени политиката спрямо науката и иновациите. Предстои приемане на държавния бюджет. Освен заделянето на определена сума, трябва да има консенсус кои са най-важните за страната проблеми, които искат научно решение. Според Росица Чобанова най-важни са обществените проблеми – здравеопазване, образование, култура, безработица. След това се нареждат проблемите на бизнеса, които са свързани с търсене на иновации в областта на информационните и телекомуникационни технологии и бази данни. Важно е нашите приоритети да бъдат субординирани на европейското изследователско пространство: трябва да кажем къде имаме потенциал и какви сфери искаме да развиваме, за да получаваме средства.
„Необходимо е бизнесът по-ефективно да използва средствата, които получава за научни изследвания, като привлече консултанти от БАН, от университети и други места, за да решат проблемите”, счита още Росица Чобанова.
Българската икономика е силно раздробена, преобладават малките и средни предприятия (МСП). За тях е проблем да имат дългосрочна визия, както и да се свържат клъстери на базата на вериги на стойността и доставките в регионален и международен план, а това води до изолиране, въпреки световните тенденции за глобализация. МСП могат да обединят усилията с изследователските институти и да станат част от международните мрежи. За целта е необходимо да се научим да живеем заедно, да разговаряме и намираме общи решения.
На въпрос какво трябва да бъде отношението на българската църква към църквата в Северна Македония главата на Българската патриаршия каза пред БНТ, че Светият синод има решение от края на 2022 г. "Ние приехме решението на архиерейския събор на..
На петия ден от пожарите политиците започнаха да пристигат в крайграничната община Болярово, където бедстват 7 села. Една от причините за моето посещение е да изразя съпричастност към хората от с. Воден, който пострадаха от големия пожар...
Пети ден продължава борбата с овладяването на пожарите в крайграничната община Болярово. В сила остава частичното бедствено положение в 7 села. Спокойно е преминала нощта в района на големия пожар около с. Воден, каза областният управител Николай..
Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите..
Близо 60 представители на български училища зад граница, университетски преподаватели и експерти в областта на образованието ще вземат участие в..
През нощта , главно в Североизточна България, ще има временни увеличения на облачността и на отделни места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В..