Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Инвеститорите искат стабилен бизнес климат

БНР Новини
Снимка: архив

Ако България съумее да стане привлекателна за световната машиностроителна индустрия, може да се очаква интерес от страна на глобалните производители. Това заяви Ксавие Рише, професор от Сорбоната по време на международната конференция „Икономически растеж: стимули и ограничения”, която се проведе в София. Налице е интерес на световния машиностроителен сектор към балканския регион. Първият пример в тази насока у нас е сътрудничеството между „Литекс Мотърс” и китайския производител на автомобили „Грейт Уол”.

Според Росица Рангелова, професор към Института за икономически изследвания при БАН:

„През последните години финансовата грамотност на българина се е повишила. Много по-внимателни сме при теглене на кредити. За съжаление обаче инвестициите, които се правят на база на изтеглените кредити, се насочват към отрасли с бърза възвръщаемост като търговия и услуги, които не носят растеж, а не към машиностроене или други стратегически отрасли.”

Селското стопанство у нас е силно зависимо от европейските фондове и в момента въпреки потенциала и старата слава на страната ни, около 90% от плодовете и зеленчуците у нас са вносни.

Периодът 2001-2008 година, преди кризата, беше много благоприятен за България, на фона на ниското равнище на инвестициите преди това. Темпът на нарастване не икономиката беше висок, около 5,5-6% на годишна база. Преките чуждестранни инвестиции през 2007-ма достигнаха 5 млрд. евро, при положение че техният обем през 90-те беше символичен. Както се казва – дотук добре.

Но като погледнем структурата на чуждестранните инвестиции към Брутния вътрешен продукт (БВП) и оттам към отраслите на икономиката, виждаме, че в своите 70-80% те са в непроизводствените сектори – финансови услуги, недвижими имоти, търговия с големите вериги. А те не носят добавена стойност и оттам – растеж. Оттук идва илюзията, че ние сме имали много чуждестранни инвестиции, а пък сега изведнъж намаляха. По време на кризата спадът беше значителен и в момента равнището на чуждите инвестиции у нас е 1-2% от БВП или около 200 млн. евро.

Защо в Ирландия например ниските данъци работят добре, а у нас не се получава – нито с ниските ставки, нито с плоския данък? „У нас плоският данък беше изведнъж привнесен в икономическото пространство без никаква логика и доведе само до увеличаване на броя на яхтите и частните самолети”, казва Росица Рангелова.

Ключово условие за привличане на инвестиции е подобряването на бизнес климата, т.е. икономическата политика и сигурността. У нас честата смяна на правителствата създава несигурност и инвеститорите не знаят какво да очакват.

По думите на Росица Рангелова:

„Ирландците са достатъчно далновидни 36 години да не променят икономическата политика, въпреки честата смяна на правителства. Докато у нас това не се получава – всяко ново правителство отрича икономическата политика на предходното Ако успеем да се обединим около стратегически виждания, но не в угода на този или онзи, а на националната икономика и да ги следваме, ще можем да се надяваме на повече интерес от световните инвеститори.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52