Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България снабдява ЦЕРН с компютри

БНР Новини
Служебният министър на образованието Румяна Коларова и генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер откриха изложба в музея „Земята и хората”, посветена на 60-годишнината от създаването на ЦЕРН и 15-ата годишнина от пълноправното членство на България в организацията.
Снимка: БТА

„Искаме да стигнем до дълбините на това как е произлязла Вселената и как съществуваме ние, благодарение на физиката”. Това каза генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер при откриването на изложба в столичния музей „Земята и хората”, посветена на 60-годишнината от създаването на Европейската организация за ядрени изследвания /ЦЕРН/ и 15-aта годишнина от пълноправното членство на България в нея. Съвсем наскоро най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици попадна в рекордите на „Гинес” с откритието на Хигс бозона /от 2012г./, известен още като „божествената частица”. Без да звучи нескромно, трябва да отбележим и ролята на българската наука в опитите да бъдат разгадани тайните за произхода на Вселената. Страната ни участва активно в подготовката и провеждането на един от двата големи експеримента в ЦЕРН: CMS (Компактен Мюонен Соленоид) още от създаването му през 1991 г. Български физици и инженери имат съществен принос в конструирането на детектора на елементарни частици CMS. Официално България е приета за пълноправен член в престижната научна организация на 11 юни 1999 г. Към момента около 120 български учени и докторанти извършват свои научни изследвания на територията на ЦЕРН. Ето какво каза за българския принос специално за Радио България проф. Ролф Хойер:

„Мисля, че ролята на България в ЦЕРН е много силна и тя има принос, съизмерим с този на другите малки страни. Много български учени участват в научните експерименти и имат все по-нарастваща роля. От хората в България с водещи позиции в университетите и БАН зависи да привлекат младите хора, да им покажат как се случва изследователската работа и как те могат да подкрепят тези проучвания. Така че аз виждам нарастващата роля на България, въпреки че е малка страна.”

Освен свои учени, до момента България е изпратила в ЦЕРН и над 255 гимназиални учители. Те са имали възможността да се включат в едноседмично обучение в специализираните лаборатории на центъра и да посетят експериментални установки. Това е факт благодарение на програмата за обучение на преподаватели по физика и астрономия в Европейския център за ядрени изследвания, организирана и финансирана от МОН. Преминалите през програмата учители пък са завели след това в меката на науката над 2000 свои ученици.

Българският бизнес също има принос в изграждането на установките в ЦЕРН. За периода 1999–2012 г. наши предприятия, предимно от сферата на машиностроенето, електрониката и информационните услуги, са получили поръчки на обща стойност над 14 млн. швейцарски франка. Така възвръщаемостта на средствата от членски внос на България от участие в търговете на ЦЕРН е около 50%. „Това е един от най-добрите коефициенти на възвръщаемост. В момента ние снабдяваме ЦЕРН с компютри”, коментира доц. д-р Леандър Литов, ръководител на българския екип от учени в Европейската организация за ядрени изследвания. Страната ни се надява също да изгради и първия на Балканите център за терапия на рак с протони и леки йони. По думите на проф. Хойер, т.нар. адронна терапия е възможно най-щадяща, но и доста скъпа. За разлика от останалите лечебни методи при нея не се увреждат здравите тъкани около раковото образувание. В момента такива центрове има в САЩ, Япония и Италия, а до 2016-а трябва да заработи и в Австрия.

„Идеята е да използваме ускорител, който е разработка на ЦЕРН и да обучим хора, които ще работят на него – обяснява доц. Литов. – Това ще бъде регионален център. Той надхвърля нуждите на България, но покрива целия Балкански полуостров. Може да лекува около 1500 човека. По-важното е, че това е научна инфраструктура, която ще изведе страната ни много бързо на челни позиции в света в няколко области, не само онкология, но и радиобиология, ускорителна техника, а също така в разработване на детектори за ядрени приложения в медицината, т.е. за диагностика.”

Построяването му ще отнеме около 7 години и ще са необходими около 150 млн. евро. За да се случи обаче е необходимо политическо решение, както и преговори с ЕК за финансиране през европейските структурни фондове. „В момента България, в редките случаи когато си позволи да изпрати българи за подобно лечение в чужбина, плаща 50 000 евро. Ако построим такъв център, цената може да бъде около 15 000 евро за българските пациенти”, подчерта още доц. Литов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Десет бебета се родиха по донороската програма на Столичната община

Десет бебета са се родили през последната година по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Сред тях има две двойки близнаци. Вчера проплака Михаела, чиито родители получиха финансова помощ за..

публикувано на 24.12.24 в 13:17
Николай

Военнослужещи се включват в издирването на 13-годишния Николай

Осми ден няма следа от изчезналото 13-годишно момче със Синдром на Даун в старозагорското село Конаре, стана ясно от изявление на вътрешния министър Атанас Илков. По думите му, предприети са всички необходими действия по издирването на детето..

публикувано на 24.12.24 в 11:11

Повече полицаи бдят за сигурността на гражданите в празничните дни

Столичната полиция увеличава присъствието на униформени служители в празничните коледни и новогодишни дни, съобщиха от СДВР. Предприема се засилено антитерористично патрулиране в централната градска част, както и повишени мерки за сигурност в..

публикувано на 24.12.24 в 10:24