Нека се върнем назад във времето, за да си спомним за „невъзможния бунтар и оригинал” Трифон Кунев. Ето редове от негов текст, посветен на периода след 9 септември 1944 г.:

„Девети септември разруши от основа фашистките заблуждения в България точно според плановете на своите сътворители и основоположници. Едни величави тезиси разпериха крилата си над нашето отечество и дадоха нови насоки на политическия, обществен и културен живот на българите… Историята на българите трябва да започне от 9 септември. Всичко преди тая дата е фашистко управление и мракобесно намерение. И още много гръмовити гласове се чуват от отечественофронтовското небе, но за тях ще говорим друг път. Имаше демократически заповеди за общата изборна листа, като израз на най-плътната демокрация, имаше доброволно събиране на пари за заема за народния дом за свободолюбивите комитети, за банкнотолюбиви неизвестни воини в полето на новата ера, имаше нови начини за разследване по затворите и концлагерите, в които се приложиха модерни съоръжения и електрически помагала. Имаше доброволно образуване на колективни стопанства по селата. Какво още ще се случи по силата на човешкия прогрес и историческия път на възродена България - ние не знаем. Засега нека завършим днешната си беседа с енергичните отечественофронтовски думи: „Ние не се страхуваме от атомната бомба, та с историята ли да се церемоним?“

„Завчера в печатния орган на отечественофронтовска България се появи съчинение на пролетарския писател Георги Караславов, посветено на мен и моите политически деяния. Караславов не е първия щурмовак от комунистическите писатели, който излива върху личността и делото ми словесна помия. Преди него подобна атака предприе друг негов събрат - Крум Кюлявков. И той пролетарски писател, беше намерил в дъното на душата си и своя талант най-отвратителни думи, за да ги отправи към мен. Любителите на кална литература ще останат излъгани, ако очакват от мен един отговор, подобен на техните нападки. Аз не ще мога да оставя на потомците писмени документи, които, след като внуците ми прочетат, ще кажат:„ я гледай какви простаци и хулигани имало между българските писатели“. Сега на въпроса - защо ме ругаят тези красавци? Да не би тяхното злобно вдъхновение да има и лични източници? Не. Тия майстори на вестникарската хула и клевета не могат да имат нищо лично против мен. Злополучните автори на словесни изпълнения са получили заповед да ме обругаят и тая заповед идва от техните господари. Защо е нужно на тия оживели в българската действителност герои на Достоевски - действащи лица от неговия романа „Бесове“, да бъда унизен пред българските читатели и да бъда отричан като нравствена личност пред нашата общественост? Много просто - защото, макар и в последните редици, водя борба за свободата на българския народ, за неговите правдини и за неговото благополучие. Защото съм другар на ония смели и самоотвержени държавници, които презряха министерските постове, охолството на властта и безопасния живот на овчедушните политици.”