Тържественото пускане в експлоатация на стоманения Дунав мост между Русе и Гюргево е може би най-голямото събитие за 1954 г. Мястото му в историята на Балканите сякаш става все по-значимо от дистанцията на времето - шест десетилетия той осигурява връзка на България, Гърция и Турция не само с Румъния, но и с цяла Северна Европа. Нека припомним, че едва шест десетилетия по-късно между Видин и Калафат беше открит мост Нова Европа, известен като Дунав мост-2.

Малко история – стотина години след Новата ера римляните строят при Русе първия масивен мост над реката. По-късно се изграждат и други подобни съоръжения. Проучвания за нов мост се правят и около Кримската война. През 1948 г. между социалистическите републики България и Румъния е подписан „договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ”. На срещата се взима решение за построяването на мост, но между други селища от двете страни на Дунав. Старт на проекта се дава в края на 1951 г. Избрани са градовете Русе и Гюргево. За т.нар. Източен блок това е начинание с изключително голямо геополитическо и стратегическо значение. Мостът получава наименованието „Обект 889”, проектира се и се изгражда от съветски специалисти. При това – при пълна секретност. Освен България и Румъния, участие в работата взимат и представители на „братските социалистически страни“ – Полша, Чехословакия, Унгария. В „Златния фонд“ на БНР са запазени речите на тримата най-важни участници в тържеството през 1954 г. Пръв се изказва председателят на Министерския съвет на НРБ Вълко Червенков.

След българския председател на Министерския съвет, думата е дадена на неговия румънски колега Георге Георгиу-Деж. В речта му също присъстват думите социализъм, Съветски съюз, социалистическо сътрудничество, братство и пр. Той говори и за приноса на предишния лидер на България Георги Димитров.

Протоколните фрази, характерни за социалистическия речник, произнася и Леонид Саприкин – главен ръководител на „Обект 889”. Но като професионалист, взел присърце мащабното строително дело, той изпъстря словото си с впечатляващи технически данни. И три пъти споменава кратките срокове, в които е изграден мостът. Според специалистите, това е истинско постижение дори за съвременните методи на мостостроене.

„Днес, 20 юни 1954 г. е знаменателен ден – казва той. – Въвеждаме в експлоатация двуетажен мост, по който могат да се движат едновременно автомобили и влакове. Това е първият мост между две съседни демократични страни. Построен от ръцете на българските и румънските работници, той е най-големият мост в Европа. Ненапразно наричат тази първа желязна магистрала над Дунав „мост на дружбата и мира”. Открива се възможност за безпрепятствено придвижване с всички видове транспорт, за прехвърляне на всякакви товари. Построен е за две години и седем месеца, с цели седем месеца по-рано от предвидения срок. Това стана възможно благодарение на приложените поточно-скоростни методи и широка механизация. Благодарение на големия патриотичен подем и социалистическо отношение към труда, беше намалена себестойността на строежа с повече от 16 милиона рубли. След проведените динамични и статични изпитания, комисията установи, че мостът отговаря на всички съвременни изисквания. Мащабна работа се извърши тук. Налети са десетки хиляди кубически метри бетон. Бяха построени две големи гари на българския и румънския бряг, както и комплекси от свързани с тях съоръжения.“

Любопитен факт от историята на Дунав мост, който потвърждава думите на Леонид Саприкин – след пускането в експлоатация, мостът е ремонтиран едва през 1999 като дейностите по реновирането продължават до 2004 г.