Комисията по досиетата представи поредния документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС” – „Държавна сигурност и „вражеските” радиостанции”. Четиринадесетото издание включва документи, които описват дейността на западните радиостанции, заклеймени от народната власт като подронващи авторитета и устоите на социалистическия строй в страните от Източния блок. Работещите българи в така наречените от ДС „пропагандни централи“, били квалифицирани като „изменници на родината“ и „вражески емигранти“, затова всеки, който ги слушал извършвал „морално престъпление“. По думите на Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, в архивите на ДС има данни за засечени 20 „вражески” радиостанции, чиито честоти са стигали до територията на България. Съдейки по документите, ДС проявявала най-силен оперативен интерес към шест радиостанции – „Горянин”, „Христо Ботев”, „Би Би Си”, „Свободна Европа”, „Дойче Веле” и „Гласът на Америка”.
„Според ДС целта на тези радиостанции била да ерозират социалистическия строй, да разложат морално и политически народа и да реставрират буржоазно-капиталистическите порядки – казва Екатерина Бончева. – Отношението към всяка една от тях е било различно. Водеща във вражеската пропаганда без всякакво съмнение е била „Свободна Европа”, за ДС е нямало по-вражеска радиостанция от нея. Тя пропагандира буржоазния начин на живот, дискредитира БКП и ръководната й роля, подстрекава към различни форми на провокация, разчита на реакционно настроените елементи в България. Тъй като „Свободна Европа” е била една от най-опасните за режима радиостанции, към нея са се прилагали и т.нар. мокри поръчки. Има един документ в сборника от 1970 година, в който на две места се говори, че трябва да се пристъпи към физическото унищожаване на обекта. На едното място се споменава само физическото унищожаване, а на другото се споменава името на Тодор Жеков. Той имал смъртна присъда в България и трябвало да бъде изпълнена. Както в документите за „Свободна Европа”, така и в документите за „Би Би Си” има данни за дейността на писателя-емигрант Георги Марков. Там се говори за неговата рубрика „Контакти” и вредното й въздействие върху народа.”
За да прекъсне „облъчването” на България с вражеската пропаганда, ДС прилагала т. нар. „диференциран подход“ на селективно и пълно заглушаване на честотите излъчвани на къси вълни. Това зависело от съдържанието на предаванията. Имало периоди, в които са се чували по-свободно, но по време на събития, като тези в Чехословакия през 1968 г. те били напълно заглушавани. Към „Би Би Си” подходът бил по-смекчен, тъй като пропагандата на радиото била „добронамерена”. Спрямо „Дойче Веле” пък била прилагана политика на дискредитиране, тъй като медията подтиквала към антисъветски настроения. Освен заглушаване на вражеските радиостанции ДС внедрявала свои агенти в тях и се опитвала да всява недоверие сред персонала. Действията на ДС срещу вражеските радиостанции били координирани с КГБ и службите на другите страни от социалистическия блок. Влаганите средства за справяне с вражеските радиостанции били огромни, тъй като чуждото радиоразпръскване насочено към България било възприемано като сериозна заплаха.
„Ясно е, че сред медиите само радиото можеше да прониква и да свързва Запада със социалистическия лагер, отбеляза проф. Георги Лозанов. – Неслучайно толкова важно място се отдаваше на това влияние. Защото единствено радиото успяваше да прескочи информационната завеса. Ние знаехме, че живеем в свят зад информационна завеса, но не знаехме какво има отвъд и какъв е гласът, който идва от там. Да чуваш този глас от другия свят всеки ден, дори заглушен, внасяше някаква романтика. Истината е, че освен различното мнение отвъд тази завеса, ДС преследваше и аудиторията, която слуша. В тези документи непрестанно се говори от гледната точка на ДС, а именно за пропаганда срещу комунизма и тогавашното ни общество. Затова сборниците от архивите на ДС не трябва да се възприемат като чиста история на онова общество. Те са единствено история на ДС и на връзките й с него. Това не е история на чуждите радиостанции, а история на това което ДС е извършила или искала да извърши с тях. Затова и отношението към този архив трябва да е внимателно.”
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..