В края на тази седмица в Брюксел се проведе среща на върха на ЕС, посветена на енергийните източници, енергийната ефективност и климата. Срещата беше и прощална: отиващият си председател на Европейския съвет – Херман Ван Ромпой и председателят на Европейската комисия – Жозе Мануел Барозу се сбогуваха с институциите на ЕС в края на своите мандати и почерпиха журналистите с белгийска бира и португалско вино.
За участие в срещата бе българският президент Росен Плевнелиев. В рамките на форума той заяви пред журналисти, че за България е изключително важно да заложи на енергийната ефективност, либерализацията на енергийния пазар и диверсификацията на доставките на природен газ. В тази връзка Плевнелиев наблегна на необходимостта да се ускори изграждането на интерконекторни връзки със съседните страни. По темата за парниковите газове и възобновяемата енергия държавният глава каза, че София е доста напред по някои от заложените параметри. Все пак България остава в лагера на редица страни от Централна и Източна Европа, според които целите на западните страни от ЕС за ограничаване на въглеродните емисии са прекалено амбициозни и ще изложат на риск техните икономики, разчитащи на въглеродни енергоносители като въглищата.
На срещата на върха се стигна до известен компромис. Остава целта до 2030-а година делът на т.нар. „зелен ток” да достигне в ЕС поне 27 на сто от енергийния микс. Остава също и целта с поне 30 на сто да се повиши енергийната ефективност, както и въглеродните емисии в Евросъюза да бъдат намалени с 40 процента спрямо нивата им от 1990-а година. Но както обясни Херман ван Ромпой се отчита, че не всички страни от ЕС имат еднакви възможности да постигнат тези цели и всяка страна ще допринася за тях според благосъстоянието и капацитета си.
По отношение на природния газ, участниците в срещата на върха се договориха да се развиват ключови проекти от общ интерес, като конкретно е посочен конкурентният на „Южен поток” „Южен газов коридор”, който трябва да доставя природен газ към Европа от Каспийския регион и Близкия изток.
На фона на добрите и амбициозни намерения на ЕС, приети в Брюксел, днешната реалност в България по отношение на газовата сфера не е така оптимистична. Зимата вече чука на вратата, а според изследване на ЕК, публикувано преди дни, нашата страна е сред най-уязвимите, ако Москва и Киев на се договорят за газовите доставки и Русия реши да спре кранчето в разгара на зимата. България зависи над 90 процента от руския газ а запасите й могат да задоволят потреблението за малко повече от месец.
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В момента повече от 450 екземпляра обитават бургаските влажни зони . Екзотичните птици никак не се..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения...
На Йордановден в "България днес" говорим за пречистването чрез водата, за символите на вярата и отмитите грехове, които подготвят душата за единението с..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...