В края на тази седмица в Брюксел се проведе среща на върха на ЕС, посветена на енергийните източници, енергийната ефективност и климата. Срещата беше и прощална: отиващият си председател на Европейския съвет – Херман Ван Ромпой и председателят на Европейската комисия – Жозе Мануел Барозу се сбогуваха с институциите на ЕС в края на своите мандати и почерпиха журналистите с белгийска бира и португалско вино.
За участие в срещата бе българският президент Росен Плевнелиев. В рамките на форума той заяви пред журналисти, че за България е изключително важно да заложи на енергийната ефективност, либерализацията на енергийния пазар и диверсификацията на доставките на природен газ. В тази връзка Плевнелиев наблегна на необходимостта да се ускори изграждането на интерконекторни връзки със съседните страни. По темата за парниковите газове и възобновяемата енергия държавният глава каза, че София е доста напред по някои от заложените параметри. Все пак България остава в лагера на редица страни от Централна и Източна Европа, според които целите на западните страни от ЕС за ограничаване на въглеродните емисии са прекалено амбициозни и ще изложат на риск техните икономики, разчитащи на въглеродни енергоносители като въглищата.
На срещата на върха се стигна до известен компромис. Остава целта до 2030-а година делът на т.нар. „зелен ток” да достигне в ЕС поне 27 на сто от енергийния микс. Остава също и целта с поне 30 на сто да се повиши енергийната ефективност, както и въглеродните емисии в Евросъюза да бъдат намалени с 40 процента спрямо нивата им от 1990-а година. Но както обясни Херман ван Ромпой се отчита, че не всички страни от ЕС имат еднакви възможности да постигнат тези цели и всяка страна ще допринася за тях според благосъстоянието и капацитета си.
По отношение на природния газ, участниците в срещата на върха се договориха да се развиват ключови проекти от общ интерес, като конкретно е посочен конкурентният на „Южен поток” „Южен газов коридор”, който трябва да доставя природен газ към Европа от Каспийския регион и Близкия изток.
На фона на добрите и амбициозни намерения на ЕС, приети в Брюксел, днешната реалност в България по отношение на газовата сфера не е така оптимистична. Зимата вече чука на вратата, а според изследване на ЕК, публикувано преди дни, нашата страна е сред най-уязвимите, ако Москва и Киев на се договорят за газовите доставки и Русия реши да спре кранчето в разгара на зимата. България зависи над 90 процента от руския газ а запасите й могат да задоволят потреблението за малко повече от месец.
"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..
Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..
Заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Деница Сачева защити решението на новия вътрешен министър Даниел Митов да назначи Ивайло Иванов за началник на политическия си кабинет. Иванов беше освободен от поста главен секретар на МВР през 2021 г. от..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и..