Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация

БНР Новини
Останките от халколитното селище в района на град Пазарджик са на седем хиляди години.
Снимка: Венета Николова

Все повече доказателства потвърждават една на пръв поглед твърде смела теза. Според нея не земите на древна Месопотамия са люлка на нашата цивилизация, а… Балканският полуостров. Излезлите на бял свят свидетелства от една малко известна култура, предшестваща египетската и дори шумерската, фокусират вниманието на учените, преобръщайки на 180 градуса представите ни за древността.

Това лято екипът на доц. Бояджиев стигна до предполагаемата порта на някогашната цитадела.

Останките от живота на това древно общество постепенно изплуват от пепелищата на историята, за да ни върнат 6-7 хилядолетия назад във времето, когато по нашите земи процъфтявала неизвестна цивилизация с удивително висока степен на развитие. Става дума за период, предшестващ с поне хилядолетие Шумер и Акад. Едно от най-емблематичните свидетелства за тази тайнствена цивилизация е златото от варненския халколитен некропол (от 4400-4100 г. пр. Хр.), известно още като най-старото обработено злато в света. В наши дни изящните накити редовно гостуват на най-реномираните световни музеи, прославяйки България навред. От същата епоха е и праисторическото селище край град Провадия, възникнало покрай древна черноморска солница. Жителите му просперирали благодарение на солта, която някога била основната парична единица. А какво да кажем за „езерния град” на дуранкулашкия остров, където лежат останките от най-древната каменна архитектура на Стария континент отпреди седем хилядолетия?

От разкопките на „Юнаците” ясно личат основите на халколитните къщи, някои от които били двуетажни и сравнително просторни, дори според съвременните стандарти на жилищно строителство.

От същия исторически отрязък е и пазарджишката селищна могила „Юнаците”. Археолози от години проучват района, осеян със следи от Халколита. В момента екипът на доц. Явор Бояджиев разкрива крепостна стена с дебелина над четири метра, опасвала някога град с улици, жилищни сгради и пр. „Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя:

Според доц. Ясен Бояджиев има вероятност селището да е било част от древна протодържава, която би могла да е най-ранната в света.„Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!”.

Но как е изглеждал този древен град? Предполага се, че жителите му са се препитавали главно с риболов от близката река. Живеели не в колиби, а в уютни къщи, изградени от дървени плетове, замазани с глина. Домовете им били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години” – обяснява доц. Бояджиев. Откритите на място фрагменти от керамика, сред които и десетки фантастични фигурки на птици, са изложени в Историческия музей на Пазарджик.

Фрагменти от керамични съдове, открити в халколитния град, който се счита за най-ранния на Стария континент.

До момента са разкрити само две улици, предстои да бъде проучена централната част на цитаделата. „Тук сме попадали на съдове със знаци по тях, които дават основание да се говори за наченки на древна писменост” – твърди доц. Бояджиев. Впрочем преди години подобни свидетелства за протописменост бяха открити и във Врачанския Балкан, разбунвайки духовете на научната общност. Ето обяснението на доц. Бояджиев:

„Това е епоха, когато общо взето, поне в Европа, върхът на цивилизацията е именно Балканският полуостров. В България има много селищни могили. Голяма част от тях също може да се окажат подобни на тази в „Юнаците”. Това е цивилизация, известна най-вече от варненския халколитен некропол, но той е само върхът на айсберга. Аз все повече си мисля, че можем да говорим дори за начало на някаква древна протодържава, която би могла да е най-ранната в света. Говоря за цялата тази култура, която се разпростира от Карпатите до Бяло море. Защото имаме достатъчно паметници вече, които да ни дават основание да смятаме, че тези хора са имали много висока организация, предполагаща и централизирано ръководство.”

Екипът на доц. Бояджиев още не е стигнал до централната част на някогашната цитадела, откъдето се очакват да излязат още ценни свидетелства за процъфтяващата по земите ни халколитна култура.

В началото на IV хил. пр. Хр. в земите ни нахлуват диви степни племена, които буквално унищожават тази малко позната култура. Овъглените скелети на хора сред руините на жилищата им с останки от оръжията, с които били убити, потвърждават тази нерадостна теза. Вражеското нашествие води до гибелта не само на селището при „Юнаците”, но и на въпросната процъфтяваща халколитна цивилизация по нашите земи. По-късно, през бронзовата епоха, животът тук отново се заражда, но културното равнище било в степени по-ниско. А от някогашния блясък и просперитет на халколитните хора е останало само едно златно съкровище, керамични фрагменти и… легенди.

Снимки: Венета Николова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На 14 септември се чества Кръстовден

Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. Празникът чества чудодейното откриване на Голгота в Йерусалим на кръста върху който е бил разпнат Исус Христос. Това е един от 12-те големи християнски празници през годината. При..

публикувано на 14.09.24 в 09:30
Къщата на Спас Балевски в Троян, в която ще се помещава исторически комплекс „Балканци“

Троян с нова забележителност за любителите на историята

Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..

публикувано на 14.09.24 в 09:05

"Рождество Богородично" – Палѝгодèн пази завещаното от св. апостол Павел

След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..

публикувано на 08.09.24 в 05:20