Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1956 година: Априлският пленум

БНР Новини
Снимка: архив

Колкото и странно да звучи, дори в еднопартийните системи има борба за власт. Тя не се води явно, а чрез задкулисни планове и интриги. Тези вътрешнопартийни ходове започват още към края на 1947, веднага след като опозицията в България е ликвидирана. Властта е в ръцете на комунистите, на бивши политзатворници и партизани. Но се оказва, че дори сред тях могат да се открият „врагове с партиен билет”. Репресиите започват с вицепремиера Трайчо Костов. Заради това, че не допуска съветниците от СССР до секретна търговска информация у нас, той е посочен от Москва като мишена за саморазправа. През 1949 г. е образуван процес срещу Костов и други, обвинени в шпионаж, за вредителски действия и създаване на „заговорнически център срещу народната власт”. Костов е осъден на смърт и е обесен. На доживотен затвор в същия процес са осъдени и други министри. Около средата на 50-те години този вид съдебни репресии срещу членове на комунистическата партия на ръководни постове приключват. Вътрешнополитическите борби за власт продължават по друг начин. На 2 април 1956 г. в София започва заседание на ЦК на БКП, което продължава пет дни. Преди пленума Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП, е имал тайни срещи в Москва с лидера на ЦК на КПСС Никита Хрушчов и е съгласувал с него завземането на властта. На пленума централно място заема осъждането на култа към личността на Сталин и на предишния държавен лидер Вълко Червенков. Година след смъртта на Георги Димитров през 1949, умира и наследникът му на поста Васил Коларов. Така Червенков става безспорният лидер на комунистическата партия. След смъртта на Сталин обаче той започва да трупа черни точки и пред новия ръководител на СССР Хрушчов. Подготвилият и организирал Априлския пленум Тодор Живков е човек, успял да спечели доверието на Хрушчов. В София Живков написва доклада в пълна тайна, но го занася на съветския посланик за одобрение. След пленума Тодор Живков остава Първи секретар и укрепва позициите си. Това, което реално се случва през 1956 г. е, че се слага край на култа към Вълко Червенков, за да се създаде култ към личността на Тодор Живков. На обществото се вменява, че държавата може да допусне грешки единствено по вина на някой самозабравил се лидер. Така цялото зло на самозабравилата се тоталитарна машина се приписва на Вълко Червенков. Априлска линия, априлско поколение, априлски съревнования бележат едно след друго десетилетията на тоталитарната държава. Развиват се и се налагат тезите за ползите от априлската линия: че селското стопанство и ТКЗС-та са укрепнали и разширени, че заплатите на нископлатените работници и служители са увеличени, че са се разширили правата на ръководителите на предприятия. Априлският пленум е началото на „истинския социалистически живот”, чието автентично лице е Тодор Живков. Можем да го чуем в запис от Златния фонд на БНР, направен през 1956 г. – няколко месеца след Априлския пленум:

„Априлският пленум на Българската комунистическа партия отчете, че независимо от големите постижения в изграждането на социализма в партийната, държавна и стопанска работа са имали място вредни, неправилни методи на ръководство, които са се отразили отрицателно върху нея. В светлината на решенията на ХХ конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз, които имат огромно значение за развитието на цялото международно комунистическо и работническо движение, Централният комитет на партията взе на своя Априлски пленум правилни решения. Насочени към бързото преодоляване на съществуващите грешки и слабости, към пълното възстановяване и най-строго спазване на ленинските принципи на партийно и държавно ръководство. Съвършено правилно комунистите и трудящите се у нас, които одобриха тези решения, оценяват Априлския пленум на Централния комитет като крупно събитие, което вля свежа струя и раздвижи целия наш обществен и държавен живот. Няма съмнение, че Априлският пленум все повече ще оказва благотворно влияние върху развитието на страната. Макар че от Априлския пленум на Централния комитет са изминали само няколко месеца, Централния комитет на партията и правителството вече решиха редица важни въпроси, които имат жизнено значение за страната, за подобряването на материалното и културно положение на трудящите се. Взеха се мерки, насочени към укрепване и разширяване на трудово-кооперативните земеделски стопанства. Уреди се въпросът за отпускане на пенсии за възрастните селяни-кооператори, което е чувствителна помощ за осигуряване на техните старини. Организираха се нови работнически столове, а храната в столовете се намали средно с 25-30%. От 1 януари 1957 година значително се увеличават месечните добавки за децата. Тази придобивка ще засегне стотици хиляди семейства и ще подобри чувствително материалното положение на многодетните семейства.”

Използвани материали:

http://liternet.bg/publish/aalipieva/aprilski.htm
"Митичният Априлски пленум от 1956 година и митичното априлско поетично поколение", проф. Антоанета Алипиева




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството на Филип Димитров

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...

публикувано на 07.07.15 в 12:01

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28