Най-сладкото нещо: фолклорни вярвания и представи за съня и сънуването

Макар и необходима част от биологичния ритъм на човека, сънят се възприема като необичайно и гранично състояние, което поражда редица въпроси и догадки. Почти всички митологии и свещени истории по света съдържат разкази за необикновени сънища. Сънуват шамани, жреци, царски особи, светци и пророци, както и обикновени хора, които получават откровения за тайните на отвъдното.

00:00 / 00:00

„Не легна ли, Доне, не сънува ли сън за мене…”, изп. Снежана Витанова

Традиционните представи и фолклорът на българите също отделят подобаващо място на съня и сънуването – както в техните всекидневни аспекти, така и в мистичните им измерения. За отрудения селянин сънят е най-сладкото нещо – заслужена почивка след дългия работен ден. Смята се, че сънят е особено важен за бебетата и децата, затова има обичай гостите в къща с малко дете да оставят конец от дрехата си или монети – за да си купи детето сън. Безсънието при възрастните и нощният плач при децата се свързва или с урочасване от зли очи или с особено демонично същество, наречено Горска майка. Разказите я представят като стара жена с щръкнали зъби, с глава на бик и очи на бивол. Тя обитава горите и идва при хората чрез магии. Човек няма сън, защото тя го пъди. Ако не се прогони, болният полудява и умира. За да се изгони злия дух, се прилагат баяния и магически практики, в които се използва и специална билка, наречена също горска майка.

00:00 / 00:00

„Сън ми краде черните очи”, изп. Верка Сидерова

Популярна е представа за съня като малка смърт, коятоличи и на езиково ниво в сравнения от типа на спи като труп или спи като заклан, както и в евфемистичното назоваване на смъртта като вечен сън. Подобна връзка навежда на мисълта за съня като гранично и дори опасно състояние, в което човек е особено уязвим. Според народните представи по време на сън душата или сянката на човека се отделя от тялото и пътува в неизвестното, а спомените й от тези пътешествия са именно сънищата. Не бива да се стряска или премества заспал човек, тъй като душата не може да се върне обратно в тялото, а човекът заболява и умира. Съществуват редица забрани да се спи на места, обитавани от свръхестествени същества – особено от самодиви. В народните песни се разказва за сънливи моми, заспали на самодивски хорùща или трапези, които самодивите отвличат завинаги в своето царство.

Именно поради своята граничност сънят в традиционната култура се осмисля и като „врата” към отвъдния свят. Насън хората виждат светци или ангели, които им дават ценни съвети, лекуват ги или ги предупреждават за предстоящи беди. Популярни във фолклора са преданията за църкви и параклиси, построени или възобновени след необикновен сън, както и за чудотворни икони и съкровища, открити в земята по подобен начин. Насън се явяват и починали близки със своите искания и послания към живите – така сънят преодолява границата между живота и смъртта и се явява своеобразен посредник между световете.

00:00 / 00:00

Сънувала Софийската царица”, изп. ЖПГ от с. Долни Лозен

Широко разпространено е и вярването, че сънищата могат да предсказват бъдещи събития, ако бъдат правилно разтълкувани. Тази работа обаче не е по силите на всеки, а само на избрани „специалисти” – мъдри духовници или гадатели, които умеят да разчитат езика на сънищата. Една народна песен разказва как Милица кралица сънува страшен сън, в който небето се разцепва на две, звездите падат на земята, а вечерницата се обагря в кръв. Разтревожена, тя го разказва на съпруга си, който я праща да иде у черкви, манастири, където има стари игумени – „они може сън да разтълкуват“. Мъдрите монаси откриват на кралицата значението на съня, който скоро след това се сбъдва наяве - българското царство пада под османска власт.

Съществуват и популярни методи за разгадаване на сънищата – т. нар. съновници, които първоначално са били устно знание, а по-късно се явяват и в писмен вид в различни народни книги и популярни публикации, а в наши дни и в интернет. Те предлагат тълкувания на образите от сънищата, обикновено в съответствие с фолклорната им семантика, например: ако сънуваш змия – на лошо е, ако я убиеш насън, ще победиш някой свой душманин; ако яздиш кон насън – добро е, придобивка, но ако паднеш от коня – ще се случи премеждие. Смята се, че лошите сънища не бива да се разказват до обяд на следващия ден, за да не се сбъднат.

Момите пък гадаят за бъдещите си съпрузи, като поставят под възглавницата си залък от обредния хляб за Бъдни вечер и чакат да видят кой ерген ще сънуват в празничната нощ. Разпространена е и практиката да се преспива на свято място за изцеление от болести и сбъдване на желания. Регистрирана още в древните храмове на Асклепий, тя е запазена и до днес на много места в България. Преспиване с цел лечение присъства и в обичая ходене на росен, където болните преспиват на открито заедно със свой побратим или посестрима за лекуване от самодивска болест или от безплодие.

Споделете

Най-сладкото нещо: фолклорни вярвания и представи за съня и сънуването

Още от категорията

Влизаме в ателието за дърворезба на Самоводската чаршия

Атанасовден – между християнството, обредите и вярванията

Лепене на гелина, валяне на кускус, снимки в носии – Рибново се отваря за света

Българско Национално Радио