Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1957 – Откриване на Сатиричния театър

БНР Новини
Стоянка Мутафова в сцена от спектакъла „Баня” на Маяковски.
Снимка: satirata.bg

Ние откриваме Държавния сатиричен театър с „Баня” на Маяковски, а финал нямахме. В деня на премиерата ние всички, все пак още млади артисти, бяхме много разтревожени от това. На мене ми беше в същото време и много любопитно. Аз трябва да ви кажа, че се правех на по-разтревожена тогава, отколкото бях, защото вярвах на режисьора Сърчаджиев, тъй като и аз приличам на него. Обичам хора, на които последните хрумвания са много силни и слагат една хубава точка. Той ни каза да започнем много спокойно представлението,че през антракта ще ни разкаже финала. И наистина – събра ни през антракта и каза: намислих финала, бъдете спокойни. Машината на времето отсява доброто от злото – тоест положителните от отрицателните герои.Положителните с една светлина, кулисата трябва да ги изтегли да отидат в бъдещето, обаче ние, отрицателните, трябваше в един мрак да се стоварим долу и да пълзим. Ние го попитахме: „Сърчо, къде ще паднем?” Той каза – където намерите за добре. И ние намерихме за добре да паднем в оркестъра. Всичките падахме, като Братска могила се струпахме и лазехме като в преизподня в тъмното със загадъчна светлина оттук-оттам. Това той си го беше намислил и му беше съвсем ясно къде ще паднем, но не ни беше казал, за да не се изплашим. По едно време аз дори усетих, че тъпча някого и под мене се чу един глас: „Дръпни са, ма, ще ме смачкаш”. Това беше Парцалев. Така че аз това откриване няма да го забравя никога. То беше именно в стила на нашата работа, благодарение на този стихиен и необикновен режисьор – Сърчаджиев.”




През 1957 г. с постановката „Баня“, за която ни разказва голямата актриса Стоянка Мутафова, започва биографията на Сатиричния театър. Няма как в тези години създаването му да не е подчинено на повелята на времето: „Първият ни глас на новородено не е плач, а ясно и недвусмислено провикване – ние сме агитационен театър! Макар и съвсем млади, ние ще се стремим още от деня на прощъпулника си да застанем здраво на крака, да грабнем копието на смеха и боздугана на сатирата и да се наредим в редиците на борците за комунизъм“ – пише основателят му Стефан Сърчаджиев. Ето интервю с него, направено малко преди откриването на театъра:

Извинете, другарю Сърчаджиев, освен „Баня”от Маяковски, подготвяте ли нещо друго?

Подготвят се три програми при нас – три спектакъла. Вторият ще бъде български сборен спектакъл от сатири на наши автори, които ще бъдат обрамчени в една специална театрална рамка – с конферансиета, с музика, с песни.

За в бъдеще какви произведения смятате да включите в програмата?

Следващият спектакъл след този, българския, ще бъде „Сатирата през вековете“ – като се почне от Ювенал, Аристофан, мине се през Средните векове, Ренесанс, достигне се до наши дни. Всичко това ще бъде в костюми, декор и музика от епохата, като всяко от тези отделни сатирични произведения на великите автори се осъвременят, намерят се такива елементи, които да звучат съвременно.”

„Суматоха” по Й. РадичковВъпреки това театърът има проблеми с цензурата и се налага преди премиера  някои спектакли да бъдат преработвани. През 60-те години режисьорът Методи Андонов поема театъра, като неговите постановки по Гогол, Чехов и Вазов създават истинска епоха. Методи Андонов поставя първия спектакъл по Йордан Радичков – „Суматоха” и превръща „Римска баня” на Стратиев в един от върховете в репертоара на театъра.

Спектаклите на режисьорите Гриша Островски  и Младен Киселов също  продължават традицията Сатиричния театър да ражда хитове, които се играят  в продължение на години – „Сако от велур” и „Рейс” на Стратиев, „Лазарица” на Радичков и др. Те са любими не само на публиката, но и на самите актьори. Емблематичен за това е споменът  на Йордан Радичков за пиесата му „Суматоха”:

„Спомням си, как при някои представления актьорите така силно се „нажежаваха”, че дълго време подир това продължаваха да носят в себе си високата игрова температура. И неведнъж съм чувал с ушите си как Григор Вачков или Георги Парцалев са предлагали на своите колеги да излязат пред завесата и да кажат на публиката, че искат да повторят току-що изиграното представление...”

Сигурно и ние ще грешим. Но не се страхуваме от това, защото ще се учим от грешките си.Често пъти ние ще говорим на шега. Но бъдете сигурни, че мислим сериозно“ – заявява в обръщението си при основаването на Сатиричния театър Стефан Сърчаджиев. Думите му остават като характеристика на театъра и през следващите десетилетия. Режисьорите и актьорите му говорят на шега, но мислят сериозно и са любимци на поколения българи.

Снимки: satirata.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2007 година – България в ЕС: между еврооптимизма и евроскептицизма

„Европейският съюз? Моят съвет е: затворете го веднага“. Стряскащи думи, особено когато са изречени от Маргарет Тачър и записани в книгата й „Изкуството на държавника”. През 80-те години на XX век „желязната лейди” извади Великобритания от икономическата..

публикувано на 27.10.15 в 11:37

2006 г. – Стефан Груев – Другата България

Другата България – това са хилядите българи, прокудени в чужбина след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на родината, с нейното оспорвано минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Принудени да..

публикувано на 20.10.15 в 11:03

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят..

публикувано на 06.10.15 в 11:08