За разлика от други източноевропейски страни, дисидентското движение срещу комунизма в България се зароди на екологична почва. 25 години по-късно зелената идея продължава и до днес да вдъхновява най-много улични протести. Поколенията се смениха, битката остана същата. Отново за чиста околна среда и за чисти ръце, ум и сърце в политиката.

В началото бе филмът „Дишай”

Някога всичко започна с документалния филм „Дишай” за системно обгазявания с хлорни съединения крайдунавски град Русе, един от авторите на който бе нашият бивш колега Виолет Цеков. Лентата запечатва първата в България спонтанна протестна демонстрация на русенски майки, излезли със своите застрашени рожби в детски колички. „Това не бе по сценарий, а просто съвпадение”, обяснява инженер Стефан Седмаков, близък приятел на Виолет. Двамата са сред основателите на първото независимо гражданско движение от края на комунизма „Екогласност”, вдъхновено от новите идеи за „гласност и преустройство” на Горбачов. Филмът „Дишай” е разтърсващ. След първата му прожекция в Дома на киното в София, присъстващите са приканени да сформират Обществения комитет за екологична защита на град Русе. Това се случва през март 1988-а, година и половина преди падането на комунизма. През април 1989-а т.нар. Русенски комитет прераства в учреденото в един софийски апартамент Независимо движение „Екогласност”. Апартаментът е на Александър Каракачанов, бъдещия лидер на „Зелената партия”, първата политическа организация след падането на Берлинската стена.

Страхът

Погледнато с днешна дата всичко това звучи доста невинно. Но в условията дори на късния комунизъм, всяко противопоставяне на властта криеше сериозни рискове и изискваше гражданска смелост. Възползвайки се от провеждането в София на Екофорум, важна международна среща на ОССЕ през октомври 1989 година, „Екогласност” започва публично събиране на подписи в градинката пред „Кристал” в София. Подписката е против намерението за строеж на водна каскада в Рила, за която трябва да се обърне течението на две реки, протичащи през Рила – Места и Струма. На 26 октомври цивилни полицаи разгонват с физическа сила и арестуват част от активистите, организиращи подписката. В мелето пострадва и английски журналист на Би Би Си.

Стефан Седмаков разказва за особената атмосфера на страх в онези дни. Точно в навечерието на Екофорума, той е сред екипите на „Екогласност”, който разлепят из София протестни афиши по спирките на градския транспорт, точно когато хората тръгват на работа. Стефан е в екип с брат си Любомир и поетът Едвин Сугарев, превърнал се по-късно в знакова фигура на битката с комунизма. „Беше доста силно изживяване”, спомня си инж. Седмаков. „Не мога да кажа, че не ме е било страх, защото можеше във всеки момент да изскочи някой униформен и да пита „Вие кои сте? Какво правите?” и да ни арестуват. Това не се случи. Но няма да забравя реакцията на хората по спирките, която беше изумителна. Ние почнахме да лепим плакатите, а чакащите се правеха, че все едно ни няма, че не ни виждат. Нито да се възмущават, нито да не се възмущават. Бяха сковани от страх. Поразително усещане.”

Въодушевлението

Стефан пази още един незабравим спомен от онези времена – за първото масово протестно шествие от последните дни на комунизма. Но тогава никой не знаеше, че те са последни… На 3 ноември 1989 г. хилядно множество, между 3 и 7 хиляди души, се отправя към Народното събрание (НС) да внесе там събраните над 12 хиляди подписа срещу проекта „Рила-Места”. „Двете впечатляващи неща бяха, че когато шествието потегли някой даде идеята и всички запяхме „Хубава си моя горо”. Почти в същия момент камбаните на храма „Св. Александър Невски” започнаха да бият. Това ни подейства много екзалтиращо. А докато стояхме пред НС в очакване да приемат нашата подписка, за първи път множеството скандираше „демокрация”.”

Зелената партия даде министър-председател на България

Първопроходци на българското дисидентство през късния комунизъм, хората от „Екогласност” играят впоследствие важна роля в създаването на СДС през декември 1989 г. Почти всички кандидати от „Екогласност” биват избрани за депутати във Великото народно събрание. А от редиците на създадена пак от недрата на движение „Екогласност” „Зелена партия” излезе премиер на бъдеща България – Филип Димитров.

Това ни припомня Борислав Сандов, съпредседател на създадената през 2008 г. партия „Зелените”, обединяваща радетели на зелената идея от следващото поколение, родените след ерата на комунизма. Те се чувстват идейни наследници на своите предшественици от „Екогласност”.

„Орлов мост” стана новият „Кристал”

Зелената гражданска идея в България минава праз няколко периода. След началото на 90-те години на миналия век екологичните императиви в дейността на зелените политически формации биват изместени от други по-фундаментални като демокрация, свобода, правова държава. Изграденият експертен човешки потенциал се „професионализира”, създават се множество граждански екологични организации, работещи по европейски проекти за опазване на околната среда. Уличните екопротести замират. До идването на строителния бум по туристическите ни комплекси от началото на новия век, който надига вълна от спонтанни граждански протести, оглавявани предимно от младото поколение. Защитата на плажа в местността Иракли бе първият залп на това ново и силно протестно екологично движение, обединено в коалицията от граждански организации „За да остане природа в България”, чийто политически изразител са „Зелените”. А кръстовището на „Орлов мост” в София се превърна в техния „Кристал”.

За чиста природа и чисти ръце в политиката

Зачестилите младежки протести за различни екологични каузи на „Орлов мост” бяха знак за пробуждащото се отново гражданско общество, което в периода 2012-2014 г. свали две правителства и даде ясна заявка, че улицата ще продължи да бъде морален коректив на властта. Младата и по давност и по възраст на участниците партия „Зелените” се бори освен за чиста околна среда и за нов морал в политиката. Той е изключително важен за потенциалните й гласоподаватели. Защото хората от зеленото движение са силно алергични към всичко политическо, смятайки политиката за „мръсна работа”.

„Политиката е мръсно нещо, защото сме оставили основно мръсници да се занимават с нея”, опонира Борислав. „Не е достатъчно само да протестираш и да отричаш нещата, а да ги промениш като се включиш в политиката. Младите хора не си дават сметка, че като активни участници в протестите те вече се занимават с политика. За мен самия беше трудно да го осъзная когато като студент се включвах в протестни акции. Абсурдно ми се струваше аз да вляза в политиката, а всъщност вече правех политика. Затова ние, „Зелените”, от самото начало заявихме, че няма да правим морални компромиси, позволявайки на краткосрочни успехи да ни спрат по пътя към дългосрочните ни цели.”

Парадоксът на „Зелените”

В това предубеждение срещу политиката се крие обяснението на парадокса, че „Зелените”  нямат изборен успех, докато в същото време уличните им акции и заведените съдебни дела заедно с коалицията „За да остане природа в България” успяха да наложат промени във важни закони и да спрат много застрашаващи природата проекти. В техния актив е включването на 34 процента от територията на България в европейската екологична мрежа „Натура 2000”, промените в закона за горите, забраната за използване на цианиди при добива на злато, забраната за отглеждане на ГМО в България, забраната за добив на шистов газ, насърчаване развитието на биоземеделието, на устойчивия алтернативен туризъм.

ЕС – важен съюзник на зелените

Подобно на своите предшественици от „Екогласност”, които потърсиха подкрепа от Екофорума на ОССЕ през 1989 г., новите зелени в България имат силен съюзник в лицето на ЕС и неговото екологично законодателство. Сезирана от различни природозащитни организации, ЕК води над дузина наказателни процедури срещу България за неспазване на екодирективите, които принуждават българските власти да имат по-щадящо отношение към природата и да зачитат правото на българина на здравословна околна среда.

Битката продължава.