На 9 ноември преди 25 години берлинчани събориха омразната стена, символ на разделена Германия и разделена Европа. Граница между два свята. Събориха я буквално – с чукове и кирки, парче по парче. Точно в този ден и час спонтанният щурм дойде изненадващо, но не и рухването на работническо-селската република. Месеци наред хиляди източногерманци протестираха в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Рощок. От ден на ден броят им ставаше все повече, а исканията – все по-смели: свободно пътуване на Запад, свободни избори, смяна на системата. И тя се случи – една година след падането на Берлинската стена с обединяването на Германия.
У нас новината за падането на Берлинската стена дойде неочаквано. Още по-неочаквано дойде и 10 ноември. Само ден след рухването на стената рухна и Тодор Живков. Вътрешнопартиен преврат свали от власт най-дълго управлявалия комунистически диктатор в Европа. Бяхме толкова стъписани, че дори нямаше спонтанни изблици на радост. В онзи петък вечерта „По света и у нас” може би се превърна в най-гледаната новинарска емисия на БНТ за всички времена. Хората останаха в къщи, зад сигурните стени на дома, и не можеха да повярват на очите си – след 35 години на власт, при това приживе, Живков се прости с Партията и държавата. Малцина са очаквали такъв обрат. Въпреки гласността и перестройката и въпреки демонстрациите в ГДР, в България нямаше масови прояви. Дори екологичните протести в Русе и София в навечерието на 10 ноември не бяха друго освен искания за свобода и демокрация.
И така, датата на един пленум на комунистическата партия се превърна в символ на демократичните промени в България. А какъвто символът, такива и промените. През есента на 89-а се появи нов сувенир на пазара –празен мускал с надпис: „Последният дъх на комунизма”. Много скоро се оказа, че комунизмът съвсем не беше поел последната си глътка въздух.
Първите демократични избори в България бяха спечелени от преименувалата се компартия. Въпреки това, всички ние смятахме, че именно на онзи 10 ноември демокрацията е „избухнала”. Странна шега на езика – според тълковния речник глаголът „избухвам” в преносния смисъл се използва все за отрицателни явления, като война, пожар, епидемия и т.н. България стана наистина демократична години по-късно, в мрачната зима на 1996/97 година. Едва тогава народът пожела смяна на системата. Едва тогава хората излязоха на улицата и „отгладуваха” гражданските си свободи. Може би това е причината сега в България да си спомняме за падането на Берлинската стена преди 25 години, но не и да отбелязваме годишнина от началото на демократичните промени у нас.
Страната ни е на второ място – след Кипър, в класацията по горски пожари в Европа през 2024 г., според Европейската информационна система за горски пожари. Годишно у нас избухват около 600 горски пожара, които засягат близо 10 хил. хектара земя и..
Деветгодишното момче, което получи тежки травми при инцидент с почистваща машина на централния плаж в Созопол, е със стабилни показатели и контактно, съобщиха от “Пирогов”. Детето беше транспортирано по въздух от Бургас и подложено на..
Изложба „Чудесата на природата: от семе до гора“ гостува до края на август в Природонаучния музей на троянското село Черни Осъм. Експозицията проследява процеса на зараждане на една гора и презентира красотата на българските гори и шарения..
Един от областните градове в Българския Северозапад е Монтана. Според статистическите данни регионът не може да се похвали с особено високи показатели в..
България е най-силно засегнатата от горски пожари страна в ЕС от началото на 2024 г., след Кипър. Това обяви във фейсбук представителството на..
Проучване на компанията за бизнес решения „Moneypenny“, сочи София като най-добрия град за преместване и живот на средния европеец след пенсиониране,..