Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

През 2018 г. София ще бъде втората столица на ЕС

Снимка: архив

В периода 1 юли – 31 декември 2018 г., България за първи път ще поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Това може да бъде повратна точка както за начина, по който страната ни се възприема на Стария континент, така и да бъде стимул за промяна в национален план.


„Предизвикателства и възможности пред българското председателство на ЕС през 2018 г.”
е темата на конференция, която ще се проведе на 13 ноември в София. В нея ще участват университетски преподаватели, експерти, представители на посолства на страни-членки на ЕС. Организатор на събитието е амбициозният екип на неправителствената организация blEUprint. Това са млади хора, завършили престижни европейски университети, но предпочели да работят в България.

През 2018 г. ще имаме възможност да покажем, че нашата страна разполага с нужния политически, административен и лидерски потенциал да ръководи ЕС през тези шест месеца и да възвърне част от отдавна загубеното доверие в нея, убедени са от екипа на blEUprint. Ротационното председателство предполага и непрестанно сътрудничество между трите държави, които го осъществяват: предишната, действащата и бъдещата. Това означава, че на политическо ниво България трябва да бъде стабилен и надежден партньор за Великобритания и Естония. Добре подготвена и функционираща национална администрация е задължително условие за всяка държава-член, поемаща кормилото на председателството. Според екипа на blEUprint, председателството е подходящ момент за дискусията за реформа в държавната администрация.

Димитър Лилков и Велислав Иванов от blEUprint в студиото на Радио България.Професионалният анализ на предишни председателства също е в основата на качествената подготовка за успешно председателство.

„Полезен опит България може да почерпи от полското председателство, което се осъществи в периода юли-декември 2011 г.”, каза Велислав Иванов от blEUprint и допълни:

„В трудна вътрешнополитическа ситуация Полша успява да прокара на европейско равнище законодателни инициативи и да постигне значителни резултати по отношение на икономическата стабилност и растеж (като приемането на т. нар. Six-Pack Agreement), каза той. В областта на политиката на разширяване на ЕС – финализирането на договора за присъединяване на Хърватска. В резултат, полското председателство получи изключително висока оценка и в много отношения може да бъде пример за българската държава”.

„През 2010 г. Белгия е в една от поредните си политически кризи, продължава Димитър Лилков от blEUprint. По време на целия 6-месечен период, председателството се осъществи от служебен кабинет и бе оценено като много успешно: то е пример как политическият елит в една страна, въпреки трудната вътрешнополитическа ситуация, загърбва различията и постига консенсус в името на важна цел“.

България ще има изключителната възможност нейни национални приоритети да съвпадат с общоевропейските.

„Темата за енергийната независимост на Европа е на дневен ред, каза Димитър Лилков. – България заедно с Балтийските републики и Словения страдат от зависимостта на доставките на газ от Русия. При създаването на ефективен енергиен съюз в Европа, България би имала огромна полза и лидерската роля на страната ни по този въпрос през 2018 г. може да бъде изключителна възможност”.

„Една от другите приоритетни теми, по които България би могла да зададе дневния ред е миграционната политика, продължи Велислав Иванов. В момента Италия председателства ЕС и една от основните й теми е тази. В момента страни като България, Италия, Кипър и Гърция поемат най големия миграционен поток от страни в Африка и Близкия Изток. Настоящата обща европейска рамка за справяне с тези проблеми не е ефективна и до края на десетилетието има реална възможност да се развие солидарна система за поемане и разпределяне на бежанците към всички страни в ЕС”.

Велислав и Димитър са категорични, че Западните Балкани са един от важните приоритети. Председателството на Съвета предоставя възможност на България да бъде активна и във външнополитически план и в процеса по разширяване. Страната ни до момента не е отговорила на очакванията на Брюксел да бъде по-видим и конструктивен играч на Балканския полуостров. Независимо от скоро обявеното от Жан-Клод Юнкер петгодишно замразяване на приема на нови членове, България би могла да насърчи по-активно интеграционния процес в Западните Балкани – нещо, което е в неин интерес и би спомогнало за нейния престиж.

Снимка: Илиана Райчева



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Шест дълги уикенда ще имаме през 2025 година

През 2025 г. в България ще има 249 работни дни и 1992 работни часа, изчисли сайтът за данъци и счетоводство Kik info. Благодарение на официалните празници българите ще се възползват от шест дълги уикенда през годината. Такива ще бъдат дните около..

публикувано на 22.12.24 в 12:19

МВнР: Затруднено е преминаването на ГКПП на Хърватия със Сърбия и БиХ

Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и празнични дни, предупредиха от МВнР. Поради големия брой пътуващи са се образували струпвания на моторни..

публикувано на 22.12.24 в 10:21

Падналият сняг остави без ток селища в Смолянско и Великотърновско

12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян, Девин и Чепеларе заради паднали дървета по електропреносната мрежа. Екипите на EVN са на терен от..

публикувано на 22.12.24 в 09:41