В дрезгавината на отиващия си ден слънцето мързеливо се спуска над Гигинския манастир „Свети безсребреници Козма и Дамян”. Малко преди да се скрие зад Черногорската планина, скупчените около старата църква постройки лумват в розово, а сетне в лилаво. В този миг на безвремие откъм новата част на манастира се понася монотонен припев. Вечерната служба е започнала, но без отец Никанор. Йеромонахът е бил задържан по работа в близкото село Гигинци и сега бърза да се върне навреме, поне за вечеря. Защото тук, в изолирания от цивилизацията манастир, порядките са строги, а всяко действие и помисъл на няколкото му обитатели са подчинени на Божията воля в служба на хората.
„Монашеството е вид тайнство, това е тайнството на спасението. То не се обяснява с думи, трябва да го изживееш!” – така отец Никанор отговаря на въпроса ми защо е загърбил бляскавата си кариера на брокер в Уолстрийт, за да потърси път към Бог в това затънтено място. Трапезарията е топла и уютна, а ръчно омесеният хляб, с който ни гощават, е хрупкав и се топи в устата. Молитви и пълна тишина, нарушавана от тропането на приборите и смутеният шепот на гостите, съпътстват вечерята ни. Манастирът често подслонява поклонници и случайни туристи, замръкнали в околията. Тук няма телевизия, нито интернет и светски забавления. Нощувката в скромните килии и вкусната домашна храна са безплатни, но решиш ли да останеш повече от ден, ще трябва да поработиш здраво в манастирското стопанство. Но пък така ще се потопиш в атмосферата на светата обител и ще се запознаеш с монасите и примитивния им начин на живот. Отец Никанор си спомня с нескрита носталгия как, когато пристигнал, не е имало дори ток, да не говорим за топла вода и отопление. Животът тук е суров. Защото монасите живеят по същите правила като братството в Света гора.
„А те са свързани с това, че за личната молитва и богослужението се отделя време, което е най-подходящо за душата” – обяснява отец Никанор. „Кога е това време? Когато душата е откъсната от помисли, от грижи и суети. Това е привечер, когато се приготвяш за сън и към 3 часа сутринта, преди изгрева. Така нощта е разделена на две части – през първата почиваме, а през втората – ставаме и се молим. При нас няма начин литургия да свърши по-късно от осем и половина. Защото с изгрева започват грижите за манастира и за хората, които идват тук.”
След 4-часовата нощна литургия братството се хваща за работа. В стопанисваната от него ферма се отглеждат кози, овце и 90 бивола. А произвежданите „еко” сирена, катък, кашкавал и прочие вкусотии се продават в манастирското магазинче. С дарения и европейски фондове текат ремонти, издигната е камбанария, построена е нова църква, възстановява се старата. А иначе многовековна и изпълнена с поврати е историята на Гигинския манастир. От отец Никанор научаваме, че е основан още през XI-XII век. По време на османското иго тук се помещавало килийно училище. През XVIII век обаче манастирът е опожарен от турците, за да възкръсне по-късно благодарение на група монаси от Хилендарския манастир на Света гора. С помощта на местните свещениците издигат килиите, стопанските постройки и старата еднокорабна църква.
В първите години на соца в светата обител били заточавани враговете на „народната власт”, а по-късно се трансформира в пионерски лагер. В даден момент рушащите се килии запустяват и се превръщат в… обор. Чак в края на 90-те години духовната дейност на Гигинския манастир е възобновена. Тогава започва възстановяването на стопанството и връщането на конфискуваните от комунистите имоти. Постепенно светата обител се събужда за нов живот, превръщайки се в приказно красиво място за уединение и търсене на път към себе си и Бога.
Снимки: Венета Николова
Материалът е изготвен със съдействието на проекта „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България” на МИЕ.
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар..