Домът на киното в София бе домакин на интересна прожекция. Станислава Калчева представи на публиката своя нов филм „Мъртвите отварят очите на живите”. Повод е 1000-годишнината от смъртта на българския цар Самуил. Филмът е сниман през есента на 2013 г. основно на остров Свети Ахил. Екипът е минал по стъпките на пълководеца. Пътуването им е започнало от лобното му място на острова, минава през Беласица, където се е случил погромът над българите и ослепяването на хилядната му войска. Следва проходът Траянови врата, където Самуил побеждава Василий II. Така екипът стига до Видин, където според някои версии Самуил е започнал делото си като управник. „Предстоеше да отбележим у нас този исторически момент” – разказва Станислава Калчева. „Но с този филм не се връщаме само назад в историята. Вълнуваше ме как ще съумея да докосна младите ни герои – художниците, представители на своето време, с тази тема, водейки ги по стъпките на Самуил. Удовлетворени сме от процеса на работата, както и от крайния резултат. Надявам се, че съзидателната енергия, с която всички участваха в създаването на филма, прекрачва екрана и стига до публиката. Дано всеки, гледал лентата, си зададе въпроса кои сме, какви сме били и накъде вървим.”

Режисьорът събира и кани за участие седем млади художници – Самуил Стоянов, Ралица Кацева, Стефана Митова, Ана Добарова и Златин Орлов, Деси и Младен Врабчеви, които изработват гигантски криле от хартия, върху които на различните балкански езици са изписани послания по темата. „За мен тяхната творба даде тон на целия филм и демонстрира замисъла му. Исках по артистичен начин да представя идеята си и затова избрах моите герои да бъдат художници. Интересно е как от техните четки ще изплуват някогашните фрески. Бяха чели за историческия период, който засягам във филма, бяха сканирали миниатюри от Манасиевата хроника и илюстрации от книгата на известния гръцки проф. Николаос Муцопулос. Това, в което са се включили, за тях се превърна в кауза.”

„Този филм се получи благодарение на факта, че Станислава ме покани да участвам в проект, който беше спечелила в Националния филмов център” – разказва операторът Красимир Андонов. „Ние не се познавахме преди това, но много бързо намерихме път един към друг и лесно се сработихме като екип. Все още живеем с този филм. Сега се опитваме той да стигне до повече зрители. На път е да тръгне и по големите екрани. Не само ние, но и тези, които вече са го гледали, са на мнение, че той заслужава това признание. Всички бяха развълнувани и от темата, и от самите места, с които е свързана нашата история. Имахме интересни срещи с местните хора, които по свой начин изказват своята философия, а именно: всички, живеейки тук на Балканите, сме свързани, а това, което ни разделя, е политиката. Ние се видяхме с проф. Муцопулос, открил гроба на Самуил. Той е един изключителен учен и много обича България. Независимо, че вече е възрастен, в момента, в който заговори за Самуил, целият се преобразява. Сподели с нас много интересни неща за костите, за начина по който ги намира и свързва с историческите факти, за това как доказва, че са негови. Разказа ни и за базиликата, в която ги е намерил.”