През изминалата седмица България уверено се придвижи напред по пътя на дълговата спирала, от която трудно и много болезнено за обществото ще се намери изход.
Само за два дни властите решиха публичният дълг да бъде увеличен с над 2,6 млрд. евро. За да оценим мащабите, ще припомним, че преди кризата през 2008 г., България общо е дължала по-малко от 5 млрд. евро. А сега вече достига астрономическата за страната сума от 13 млрд. евро или около 30% от БВП.
Какво всъщност доведе до натрупването на толкова много нови задължения?
Парламентът одобри поправки в бюджета за тази година, които имат за цел да попълнят държавната хазна с липсващите приходи. Правителството получи разрешение да емитира нов публичен дълг на стойност 2,3 млрд. евро, като само до края на годината експресно трябва да се намерят 1,6 млрд. евро от международни банки. Тези пари са нужни, за да се изплатят гарантираните депозити до 100 000 евро на вложителите във фалиралата Корпоративна търговска банка. А това е ярък пример как някои съмнителни действия на мажоритарния собственик на тази частна банка – Цветан Василев, и участието му в цяла серия от също така съмнителни политико-икономически сделки, в съчетание с безотговорното и непрофесионално поведение на БНБ, биха могли да разклатят публичните финанси на цялата страна.
От друга страна, парламентът разреши на правителството да води преговори за нов заем от Европейската инвестиционна банка от 500 млн. евро. С тези пари управляващите имат намерението да подпомогнат държавния бюджет при съфинансирането на проекти по европейски програми. Това е поредното доказателство за тънкия лед, по който се плъзгат българските публични финанси и който при най-малката погрешна стъпка може да се пропука.
Самият факт, че за една седмица се натрупа такава планина от нов публичен дълг е сам по себе си притеснителен. Положението става още по-тревожно, когато голяма част от тези пари се наливат в нереформирани структури като здравеопазване, сигурност, правосъдие и т.н. А те са като пясъци, в които потъват без следи и без какъвто и да било положителен резултат всички средства, които някой неразумно е решил да им отпусне.
Третата група от 7 души в 33-тата българска антарктическа експедиция, отпътува на 11 януари от летище София. В Рим към тях ще се присъедини Даниела Паскал – геолог от Румъния, а в Пунта Аренас в Чили ще се включат журналистите Мария Чернева и Анна..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е една от най-мащабните кукерски прояви в цялата страна. През двата почивни дни в града ще..
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на Рим, където гостуваме на журналиста Ирина Стоилова – интервюто е част от проекта "Радио България при..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..