Разделното събиране на отпадъците е все още нова практика в България. Масовото й въвеждане започна с приемането на закона за управление на отпадъците през 2003 г. В него се обръща специално внимание на отпадъците от опаковки, на които се пада най-големият дял от общия обем на боклуците в света. Въведена бе екотакса за всички производители или търговци на опаковани продукти. С още една възможност – да бъдат освободени от тази такса, ако сами се обединят в предприятия за оползотворяване на изхвърляните опаковки. Такива обединения бяха създадени и на тях дължим въвеждането на контейнерите за разделно събиране на отпадъците в жилищните райони. Предприятието „Екопак” е резултат от най-старото обединение на производители с цел оползотворяване на изхвърляните опаковки. Днес то държи 43 процента от този пазар и доставя 50 на сто от отпадъчната хартия и пластмаса в страната.

Любопитна и тревожна подробност е обаче фактът, че едва 15-20 процента от събираните от тези предприятия отпадъци идват от жилищните квартали, останалото се събира директно от търговските и производствени предприятия. Разделното събиране по домовете у нас буксува, призна преди година един от бившите зам.-министри на околната среда. Кои са причините? Едната можем да видим рано сутрин – армия от безработни клошари, често от ромски произход, рови из кофите за разделно събиране и извлича всичко по-ценно. След това го продава в пунктовете за вторични суровини. „И накрая ние отиваме да изкупим от там отпадъците, които хората са изхвърлили в нашите контейнери и са ни били откраднати” – възмущава се г-н Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „Екопак”.

„Новите контейнери тип „иглу” с малък отвор се смятат за по-защитени, но клошарите им намериха и на тях цаката. Отварят ги откъм основата, изваждат каквото им трябва и пак си ги затварят”, разказва г-н Бургуджиев.

Едно от решенията на проблема е да се спазва закона и всички пунктове за вторични суровини да бъдат изнесени в индустриалните зони в покрайнините на населените места. И там право да предават материали да имат само юридически лица с документ за произход на предаденото. Срещу прилагане на тази разпоредба обаче все още има разнопосочна съпротива. А междувременно клошарите и нелегалните босове зад тях следят зорко ситуацията на пазара. Напоследък с предимство прибират пластмасовите отпадъци. Защото цената им скочи с 30 процента.

„Наскоро отвори врати нов завод за преработка на пластмаса в Плевен и търсенето се увеличи”, обяснява експертът. „А и румънския пазар напоследък се отвори за нас. Там има шест големи рециклиращи предприятия.”

За подобряване на системата за разделно събиране на отпадъци от гражданите е необходимо да има стимули. Сегашната система за начисляване на такса битови отпадъци според данъчната оценка на имота е несправедлива, твърдят хората от този бизнес.

„Трябва да се въведе по-справедливо заплащане според това колко точно боклук е изхвърлил гражданинът, а не според площта на жилището”, смята г-н Бургуджиев. „А също и да плаща по-малко ако изхвърля отпадъците разделно. Впрочем това е в интерес и на общините, тъй като ще бъдат задължени да намаляват прогресивно отпадъка, който стига до депата.”

На първо време обаче по-справедливата система ще означава и по-високи такси за гражданите, тъй като в момента такса отпадъци на бизнеса на практика спонсорира таксата на гражданите, която е нереално ниска, твърдят експертите. Уравновесяването на двете такси обаче не може да се очаква преди местните избори догодина, тъй като никой кмет няма да смее да го направи, ако иска до бъде преизбран, показва порочната практика.